Вал Макдърмид - Възмездие от гроба

Матю отново бе обзет от благодарност, че не се бе озовал в някакво градско училище. На такова място не би било възможно изобщо да се мисли за осъществяването на подобен проект — в такова средище на разпокъсани житейски истории и алтернативни представи за това какво представлява семейството. Но във Фелхед хората живееха на големи родове от незапомнени времена, или пък, ако бяха пришълци, произхождаха предимно от средната класа, тоест дори да претендираха, че са привърженици на Новата епоха, най-често държаха на такива неща като брачни свидетелства.

— За да видите какво точно ще правим, сега ще ви покажа собственото си родословно дърво.

Той докосна бутона на мишката и на екрана се появи неговото име. Отдолу бе изписана рождената му дата. Натисна отново и този път името му се появи свързано със знак за равенство с името на Даян Бръдъртън.

— Можеш ли да познаеш какво означава в случая този знак? — обърна се той към едно набито червенокосо момче, пренебрегвайки нетърпеливо протегнатата ръка на Сам. — Джонатан?

Джонатан Брамли доби леко стреснат вид. После се смръщи съсредоточено, но накрая призна:

— Не знам.

Опитвайки се да прикрие раздразнението си, Матю обясни търпеливо:

— Означава „женен за“. Моминското име на госпожа Грешъм е Даян Бръдъртън.

Той натисна отново бутона и на екрана се появи отвесна линия, свързваща имената им с Гейбриъл Стивън Грешъм.

— Така се казва вашето бебе — изписука едно от момичетата, без да изчака въпроса.

— Точно така, Кайли — Матю натисна отново бутона и до всяко име се появиха малки снимки. — Можем дори да добавяме снимки. Така можем да проследяваме прехвърлянето на семейните прилики от поколение на поколение. А сега можем да се заемем с изготвяне на родословно дърво с данните, които вече са ни известни.

На екрана се появи нова картина — тук вече присъстваха родителите му и сестра му със снимки, под имената бяха изписани място на раждане и професия.

— Но ние ще направим и нещо повече. Ще се поровим в миналото и ще се опитаме да проследим родовата си история, докъдето е възможно.

На новата картина на родословното му дърво се появиха баби и дядовци — единият дядо пришълец, напуснал корнуолските калаени мини и дошъл по тези земи, за да копае шисти; другият — овчар от Къмбърланд; а после и лели, чичовци и братовчеди.

— Така едно от нещата, които ще научим, е как общност като нашата се е развивала през годините. Ще открием всевъзможни връзки между отделните семейства, за които може и да не сте подозирали. Можете дори да установите, че имате общи прадеди, и ще започнете да придобивате усещане за начина, по който живота на хората се е променял през вековете — дарбата на Матю да предава собствения си ентусиазъм на учениците си започваше да действа. Те следяха неотклонно думите му.

— Ще започнем с най-близките членове на семейството ви. Погледнете моето родословно дърво на екрана, за да ви бъде ясно как да разполагате вашето на страницата. А довечера, когато се приберете, разпитайте близките си, за да ви помогнат да попълните празните места. В процеса на работата ще откриваме най-различни начини за събиране на нови сведения за прадедите ви и за семейната ви история. А сега отворете нова страница в тетрадките си и започвайте.

Матю изчака, докато всички се заеха да изпълняват задачата, и после седна зад катедрата. Измъкна една купчина тетрадки по математика и започна да проверява работите на децата. От унеса го изтръгна плъзналият из стаята тих шепот и кискане. Когато вдигна поглед, видя пламналото лице на Сам Клулоу. Очите на момчето блестяха от непролети сълзи. По лицето на Джонатан Брамли бе изписано злорадство.

— Какво става? — попита Матю и се изправи. Всички избягваха погледа му. — Джонатан? Какво се е случило?

Джонатан стисна устни така, че устата му заприлича на тънка линия. Макар още да не го знаеше, той очевидно щеше да си пати до края на живота си от собствената си глупост и съпровождащата я неспособност да се преструва.

— Нищо — измънка той накрая.

— Можеш да ми отговориш сега или ако предпочиташ, да останеш след часовете, за да ми дадеш обяснение — каза строго Матю. Така и не можеше да разбере оплакванията на учители, които твърдяха, че не могат да овладеят децата. Трябваше просто да им покажеш кой е шефът, и никога да не преставаш да им го напомняш.

— Казах само… — гласът на Джонатан секна и той се огледа отчаяно за помощ, но тя не идваше.