Вал Макдърмид - Възмездие от гроба

— Може би ще е най-добре за известно време да напуснеш Лондон, да се заемеш сериозно с нея и да я завършиш — каза Дан. — Бих могъл да поема твоите часове.

Джейн се ухили — двамата с Дан се намираха в сходно положение; занимаваха се с научна работа, след като бяха защитили докторските си степени, и се опитваха да се доберат до всевъзможни преподавателски ангажименти с идеята, че те все някога биха ги довели до мечтания Граал — постоянна преподавателска работа. Отчаяно се стремяха едновременно да направят добро впечатление на професорите и същевременно да свързват някак двата края.

— Че да ми вземеш и хонорарите, а? Не ти мина номерът, Дан — каза тя и го смушка закачливо в ребрата. — Да знаеш, станал си абсолютно безскрупулен. Защо не се запретнеш и не се опиташ да напишеш и ти една книга?

Дан разпери ръце в престорен израз на невинност.

— Само исках да помогна. За теб ще бъде от полза да не се разсейваш, докато работиш, нали?

Хари придърпа вестника към себе си.

— Доколкото мога да преценя, и във Фелхед има какво да отклонява вниманието й. — Той посочи статията и подаде вестника на Дан. — Смъртта дебне край скалите.

Хари и Джейн продължиха да се хранят, докато Дан четеше статията.

— Е, поне няма защо да се безпокоиш, че там някъде се навърта обезумял убиец — отбеляза той. — Ако става дума за жертва на убийство, убиецът вероятно лежи под земята горе-долу от същото време.

— Остави убийството — каза Джейн и посочи предпоследния абзац. — Това, което ме интересува, са татуировките.

— Неговите татуировки? — попита Дан.

— Черни татуировки. Това говори ли ти нещо?

Дан сви рамене.

— Нямам никакви асоциации — освен с Дейвид Бекъм.

— Осемнайсети век, моряци, острови в Южното море. Много моряци се връщали оттам с такива татуировки, направени от туземците. Като например Флечър Крисчън.

Дан се ухили.

— Любимата ти местна легенда.

— За какво си говорите вие двамата? — осведоми се Хари.

— Какво знаеш за бунта на „Баунти“?

Хари сви рамене.

— Сещам се за Мел Гибсън. Много готин в ония тесни панталони.

Джейн изпъшка.

— Установявам с радост, че си следил действието.

— Ей, това беше майтап. Не съм някакъв празноглавец, който мисли само за секс — възрази Хари. — Помня как Мел организираше бунта и после как качиха злодея, капитан Блай, на някаква лодка, за да се добере сам до Таити.

— Много добре, Хари. Само дето водач на бунтовниците не е Мел Гибсън, а Флечър Крисчън. Това, което всъщност ме интересува, не е бунтът на кораба, а последиците. След като Блай завършва успешно епичното си пътуване и успява да се добере до Лондон, служителите на флота са били задължени да издирват бунтовниците и да ги връщат в Лондон, за да бъдат изправени пред военен съд. Години по-късно неколцина от тях биват заловени на Таити, качват ги на кораб и ги връщат в Англия. Но съдбата на самия Флечър и някои от най-убедените бунтовници дълго време остава загадка. В крайна сметка те се озовали на остров Питкеърн заедно с няколко мъже и жени от туземците и се установили там.

Хари кимна.

— Питкеърн… Там имаше някакъв педофилски скандал преди две години, нали?

— Именно. С участието на преки потомци на бунтовниците. Но това далеч не е първата неприятност в рая — отвърна Джейн. — Работата е там, че нямало достатъчно жени за всички. Според официалната версия накрая бунтовниците обтегнали отношенията си с местното население, и се стигнало до клане. Предполага се, че първият от белите мъже, който паднал убит, бил Флечър Крисчън. И това е краят на историята.

— Но…? Искам да кажа, вероятно има и но, нали? В противен случай нямаше да се вълнуваш толкова от някакъв мъртвец, покрит с черни татуировки — каза Хари.

— Тук вече се намесва фантазията на Джейн — отбеляза Дан.

Джейн доби леко притеснен вид.

— Открай време из Езерната област вървят слухове, че Флечър Крисчън не е загинал на Питкеърн. Че клането е било използвано за прикритие. По някакъв начин успял да напусне острова и да се върне в Англия, където изживял остатъка от дните си със семейството и приятелите си, укривайки се от правосъдието. Би трябвало да е било доста рисковано начинание за всички участници. Ако Флечър бъдел предаден или разкрит от някого, неминуемо е щял да увисне на бесилото като водач на бунта. Същото е чакало и всички, които са общували с него, съзнателно пренебрегвайки дълга си да го предадат на властите.

По лицето на Хари се изписаха последователно изненада и недоверие.