Вал Макдърмид - Възмездие от гроба

Той отиде при нея зад бара, започна да вади чатите от миялната машина и да ги подрежда обратно по лавиците.

Джейн се облегна на плота и се усмихна.

— Може пък наистина да пропиша романи. Ако реша да го направя, ще започна с изчезналата епическа поема на Уърдсуърт.

— Изчезнала поема на Уърдсуърт ли? — попита видимо объркан Хари.

— Тя запази най-хубавото за финала, Хари — поясни Дан. — Това е моментът, когато всички ахкат. Много ще ти хареса.

Джейн продължи, без да му обръща внимание.

— „Невинност и поквара: истинската история за бунта на кораба «Баунти» в Южните морета“ или нещо подобно, напълно в стила на Уърдсуърт.

— Моля? — каза Хари.

— Били са съученици, Хари. Уилям Уърдсуърт, поетът — лауреат от Езерната област, водещата фигура сред поетите — романтици, и Флечър Крисчън, оглавил бунта на „Баунти“, посещавали по едно и също време училище „Хокехед“. Братът на Флечър, Едуард, им бил учител. По-късно той станал професор по право в същия колеж в Кеймбридж, където завършил образованието си Уърдсуърт. Освен това той представлявал семейство Уърдсуърт на един важен съдебен процес. Следователно към кого би се обърнал Флечър, за да разкаже своята версия на събитията, ако не към стария си приятел от ученическите години? Към приятеля на семейството му, който междувременно е станал прочут поет. А дори да е съзнавал, че никога не би могъл да издаде подобно произведение поради опасността от тежки последици, Уърдсуърт надали би устоял на такава удивителна история, нали?

Аз не отговорих, но той дойде още по-близо. Докато се разполагаше на пейката, която се намира близо до работната ми маса, поведението му беше съвсем непринудено. Протегна крака напред и ги кръстоса в глезените.

— Още ли не можеш да се сетиш кой съм, Уилям? — попита той леко развеселен. Докато говореше, тикна шапката към тила си, така че за първи път можах да видя ясно лицето му. Много години бяха минали, откакто го бях видял за последен път, но го познах незабавно. Времето и превратностите на живота бяха оставили своя отпечатък, но не достатъчно, та да заличат характерните му черти. Подозрението ми бе заменено от сигурност и сърцето ми подскочи в гърдите.

Тенил беше напълно наясно с правото на избор. Съзнаваше, че макар учителите й да обичаха да се правят на света вода ненапита и да говорят за осигуряването на равен старт за учениците им, дълбоко в себе си и те бяха убедени, че хора като нея нямат никакъв избор. Поне не истински. Не и правото на избор, с каквото разполагаха самите те и собствените им галени хлапета. В сърцата си и те бяха убедени, че деца като Тенил са осъдени да водят живота, който водеха от раждането си, без надежда за промяна. Така че, независимо от думите, които произнасяха, отношението им говореше на висок глас нещо съвсем различно. Начинът, по който се държаха, говореше: „Ще започнеш да се друсаш и да крадеш, ще забременееш още в пубертета и ще водиш гадно съществувание в някой гнусен комплекс с общински жилища, докато пукнеш преждевременно от пиене, пушене, наркотици или нездравословен живот. За какво ми е тогава да се мъча да ти преподавам каквото и да било?“

Но те не бяха прави. Тенил имаше възможности за избор, макар те да не бяха толкова очевидни и разнообразни като тези на повечето тринайсетгодишни деца. Въпреки това Тенил беше повече от сигурна, че има повече шансове от безнадеждните случаи сред връстниците й в комплекса Маршпул. Затова и не си губеше времето с останалите, когато бягаха от училище. Не я вълнуваха занимания от рода на това да надхитряват охраната в търговските центрове и игралните зали. Не намираше нищо интересно в краденето на разни лъскави парцалчета и евтин грим заедно с хлапашките банди. Не че беше над краденето, просто не я привличаха нещата, които ги интересуваха. Не можеше да си представи, че би убедила бандата на Алиша Греъм да отмъкват томчета с поезия от книжарниците „Уотърстоунс“. Като изключим всичко останало, ако влезеха в книжарница, щяха да се набиват на очи като чичко с костюм на рапърско събиране. Дори само мисълта за това я караше да подбелва очи и да се ухилва присмехулно. Също така нямаше никакво желание да прекарва дните си в някаква мърлява дупка, гледайки филми на крадени дискове заедно с разни нещастници, чиято единствена цел беше да се напушат до оглупяване с трева или да постигнат същия ефект с високоалкохолно ябълково вино и готови коктейли.