Вал Макдърмид - Възмездие от гроба

Докато Шарън нямаше постоянен приятел и работеше долу в кафенето, положението не беше толкова лошо. Към десет сутринта, когато можеше да бъде сигурна, че леля й е излязла, Тенил се промъкваше обратно у дома, сгушваше се под юргана, който беше целият на буци и четеше, докато часовете приключеха и тя можеше да окупира някой от компютрите в училищната библиотека, да влезе в мрежата и да сърфира из нета. Така се свързваше с други перковци, които четяха поезия и искаха да разговарят за прочетеното. Ако пък закопнееше да чуе човешки глас, се промъкваше на долния етаж, до апартамента на Джейн Грешам. Ако Джейн си беше у дома, обикновено позволяваше на Тенил да се рови из библиотеката й, а ако не беше много заета, понякога двете пиеха кафе и разговаряха. Така ставаше, освен в случаите, когато Джейн я прихванеше и решеше да чете конско на Тенил, че не бивало да бяга от училище. Като че ли пък някой в това бунище, наречено Средно общообразователно училище Маршпул, би могъл някога да я научи на нещо, което да облекчи дори на косъм живота й.

Именно Джейн й показа как да влиза в чата, дори й позволяваше да ползва компютъра й понякога, когато самата тя четеше и нямаше нужда от него. Сега чатовете се бяха превърнали в спасителен пояс за Тенил, осигуряваха й убежище, където можеше да бъде тази, която знаеше дълбоко в себе си, че е. В представите на повечето хора това не беше кой знае какво, но беше достатъчно, за да пропусне тъничък лъч оптимизъм в живота на Тенил.

Провалът бе настъпил преди няколко седмици. Всичко започна с това, че Шарън напусна кафенето и отиде да работи в стола на близката фабрика за пластмаси. Тоест тя вече работеше на смени, следователно в две от всеки три седмици Тенил губеше значителна част от времето, през което можеше да разчита на дневното си убежище. Това беше достатъчно неприятно, но Тенил беше изобретателна и скоро успя да намери начин да се справя с новия проблем. Само че после Шарън си намери ново гадже.

През седемте години, откакто формално беше поверена на грижите на леля си, Тенил бе привикнала на постоянния поток от непостоянни мъже, които се установяваха да живеят в апартамента за непредсказуеми периоди от време. Тя бързо се научи да не им се пречка, когато си бяха у дома. Шарън не искаше копелето на мъртвата й сестра-наркоманка да ги отблъсва, и беше обяснила, че не желае Тенил да бъде виждана или чувана, когато тя забавлява гостите си. Така че Тенил стоеше затворена в стаята си с часове, опитвайки се да не чува животинските звуци, които проникваха през стените и се процеждаха през пролуките на вратата, а когато теренът се разчистеше, се промъкваше в кухнята, за да прерови хладилника и шкафовете за нещо, с което би могла да утоли измъчващия я глад. Понякога имаше чувството, че се е превърнала в невидимо дете, в призрак, който се гушеше в ъгли и пролуки, по местата, които никой друг не би желал да обитава. Това не беше кой знае колко приятна представа, но напоследък беше започнала да копнее за тази своя невидимост.

Разбира се, още преди появата на Джино Марли в живота й тя беше наясно с предимствата на възможността да оставаш незабелязан от хората. Това улесняваше например бягствата от училище и дребните кражби в магазините. Но по отношение на приятелите на Шарън единствената изгода от незабележимостта й беше, че така не рискуваше да стане прицел на гнева на леля си, ако неволно нарушеше хода на любовния й живот. Макар да беше чувала, че има мъже, които посягат на деца като нея, никога не й се беше случвало да го изпита на свой гръб. Досега мъжете, които се чувстваха привлечени от презрелите прелести на леля й, не бяха проявявали никакъв интерес към Тенил. В края на краищата, у Шарън, яка жена от смесена раса с подчертано излъчване на сексуална опитност, нямаше нищо детинско — беше повече от ясно, че тя предлага по-скоро насладите на зрелостта, отколкото изкушенията на невинността. Тя не беше от жените, които водят осъдената на неуспех битка с годините; Шарън бе приела факта, че не е в първа младост, и знаеше отлично, че овнешкото може да бъде далеч по-вкусно от агнешкото. Така че мъжете, с които си имаше работа, търсеха жена, която знаеше отлично как да им достави удоволствие.

Ако ограничаваше нуждите си до секса, Шарън би могла да има доста по-продължителни връзки. Но до настоящия момент тя не беше успяла да намери мъж, който да понася по-дълго от няколко месеца постоянните й пристъпи на несигурност. Тенил беше привикнала да бъде обвинявана неоснователно за изчезването на поредния изтормозен любовник, и всеки подобен случай я убеждаваше, че трябва да се старае да избягва тези мъже.