Вал Макдърмид - Възмездие от гроба

— Занасяш се, нали? Искам да кажа, това трябва да са просто празни приказки.

— Както вече казах, това е любимото местно предание на Джейн — отвърна Дан, палейки цигара.

Джейн поклати глава, светлината се пречупи в дългите й къдрици.

— Не са само празни приказки. Джон Бароу написва книга, в която повдига въпроса още през 1831 година.

— От гледна точка на теория на конспирацията, това несъмнено е находка — каза Дан. — Господин Флечър инсценира клане и вдига платна в посока към залеза. О, я почакайте — не става. Как всъщност е напуснал острова, Джейн? Корабът е бил изгорен, нали?

Джейн се облегна на бара.

— Изгорили са го. Но на борда на „Баунти“ е имало две корабни лодки, и досега никой не е дал задоволително обяснение къде са отишли те. Да не забравяме и липсващият корабен дневник — тя се ухили. — На това място от теб се очаква да попиташ „какъв корабен дневник?“.

Дан наклони глава и вдигна длани, имитирайки учудване.

— Какъв корабен дневник?

— Като офицер Флечър Крисчън е отговарял за навигацията, имал е навика да води дневник — такова нещо за него би трябвало да е втора природа.

— Звучи убедително — каза Хари.

— Би било странно да не е воден дневник за тяхното установяване на Питкеърн. Разполагали са с предостатъчно хартия и пера. Използвали ги години по-късно, когато се заели да организират училище за децата си. Но единственото писмено свидетелство е дело на един от другите бунтовници, Едуард Йънг. При това той започва да пише едва след клането, от което следва, че някой друг е водил записки за живота им преди това. Кой друг би могъл да го прави, ако не Флечър? Ако е загинал, би мото да се очаква дневникът му да е оцелял. Но ако е потеглил по море… — гласът на Джейн затихна.

— Би взел дневника със себе си, нали? — заключи Хари. За Джейн беше очевидно, че е заинтригуван, въпреки привидното му шеговито безразличие. — Добре, съгласен съм, че това най-малкото навежда на размисъл. Но както казваш и ти самата, става дума само за косвени доказателства.

— Не съвсем. Искам да ти разкажа за Питър Хейуд. Той бил един от завърналите се бунтовници. Но докато останалите били изправени пред военен съд, неговото семейство разполагало с достатъчно пари и връзки, за да издейства помилване на скъпото си момче. И вместо да увисне на бесилото, той направил блестяща кариера във флота. Интересното при Питър Хейуд е това, че той бил далечен братовчед на Флечър Крисчън. Израснал на остров Ман, където и Крисчън прекарал голяма част от младостта си. Тоест, освен че са плавали заедно, Хейуд и Крисчън са били свързани и от приятелство. Познавали са се добре — продължи Джейн. — А някъде около 1809 година Питър Хейуд видял Флечър Крисчън в Плимут.

Хари се намръщи.

— Но Плимут е бил флотска база, нали? Крисчън трябва да не е бил с всичкия си, за да се шляе из Плимут посред бял ден! Говорим за най-прочутия бунтовник в историята на британския флот. Искам да кажа, дори човек като мен, който не проявява интерес към историята, е чувал за него. И ти самата казваш, че този човек е положил неимоверни усилия да изчезне след бунта, тъй като със сигурност би бил обесен, ако беше заловен. Въпреки това излиза, че е тръгнал да се разхожда из един град, гъмжащ от флотски офицери и патрули. И ето ти насреща не друг, а старият глупак Питър Хейуд — Хари разпери ръце като човек, който подчертава колко нелогична е излаганата теза. — А дори ако предположим, че това наистина се е случило, защо Хейуд ще признава, че е виждал Крисчън, след като са били близки? Звучи безсмислено.

— Той не е признавал нищо подобно, Хари. Поне не публично. За това не е знаел никой преди смъртта му. Освен това могат да се изградят различни версии — продължи меко Джейн. — Представи си, че Флечър е имал за цел да се срещне с Хейуд там? А в последната минута Хейуд е видял някакъв познат и е нямало как да се измъкне? Тогава, когато забелязал, че Хейуд не е сам, Флечър си плюл на петите.

Хари поклати глава.

— Но защо изобщо му е било на Флечър Крисчън да напуска Питкеърн? Няма съмнение, че там е бил в безопасност, нали? Защо да обръща гръб на това?

— Не съм чак толкова сигурна, че се е чувствал в безопасност — каза Джейн. — Ясно е, че между самите бунтовници е съществувало напрежение, извън разправиите им с местното население. Съществуват и доказателства, че останалите бунтовници са роптаели срещу авторитета му на единствен офицер сред тях. Не забравяй, той е бил почтен човек. Може би е искал да намери покой, също като Стария моряк на Колридж. Може пък да е искал да обясни защо е бил подтикнат към бунт — продължи да излага аргументите си Джейн. — Само че, когато се върнал, установил, че Блай не само е оцелял, но и е честван като герой поради удивителния начин, по който успял да прекоси Тихия океан. Да не забравяме и това, че той е разполагал с предостатъчно време, за да утвърди собствената си версия за бунта. Каквито и да са били мотивите на Флечър, за да подтикне екипажа към бунт срещу Блай, вече било прекалено късно да се опитва да се защити.