Вал Макдърмид - Възмездие от гроба

Той се блъсна в колонката в началото на перилата и залитна. В продължение на един миг сякаш провисна неподвижно в пространството — стъпил с един крак на горното стъпало, а с другия — във въздуха. После загуби равновесие и падна настрани, изгубил напълно контрол върху тялото си. Единият му крак се закачи в края на стъпалото и той се запремята надолу. Падна с главата надолу и тялото му се отпусна в подножието на стълбата с ужасяващо хрущене на кости.

Шокът бе вцепенил Джейн. Тя не можеше да помръдне нито един мускул в тялото си. После започна да трепери цялата — от глава до пети. Вкопчи се в перилото, за да не падне, и загледа неподвижната купчина долу. Този път съскането и пукотът на пламъците я накара да се раздвижи. Заслиза стъпка по стъпка надолу. Въпреки че в антрето беше тъмно, й бе съвсем ясно, че Дан е мъртъв. Никой не би могъл да бъде жив, ако главата му бе извита под такъв ъгъл спрямо тялото.

В гърлото й се надигна ридание. Нямаше значение, че именно Дан бе превърнал това търсене във въпрос на живот и смърт. Това, което умът й вече знаеше, все още не бе достигнало до сърцето й. В този момент пред нея лежеше неин приятел, който току-що бе издъхнал.

Силен пукот се чу откъм горния етаж и я принуди да действа. Тя се приведе над тялото, опитвайки се да прецени къде е ръкописът. Нямаше как — щеше да се наложи да го обърне. Пъшкайки от усилието, тя успя да го избута на една страна. Якето му се разтвори и тя видя найлоновия джоб, навит на руло и пъхнат във вътрешния джоб. Грабна го припряно и провери дали бе наистина това, което търсеше. Погледна нагоре, тъкмо навреме, за да види как перилата на площадката рухват в пламъците и падат на няколко фута зад нея. Трябваше да се измъкне оттук.

Джейн затича към задната врата, която беше все още отключена, както я беше оставила, и изскочи навън, в хладния нощен въздух. Гърдите й се повдигаха бързо, усещаше пулса си в слепоочията. Знаеше, че трябва да се отдалечи от къщата, че е опасно да остава близо до нея. Залитайки след положените усилия, тя зави край ъгъла на къщата и се упъти към пътеката. „Пожарна, полиция“. Заопипва несъзнателно джобовете си. „В палтото“. Мобилният й телефон беше в палтото, което бе хвърлила на стълбищната площадка.

Замаяна, с омекнали крака, Джейн тръгна, залитайки, по пътеката надолу към Ирландската уличка.

Джейк бе седял повече от двайсет минути в колата, паркирана в края на Ирландската уличка, когато почувства, че му се пикае неудържимо. Излезе от колата и тръгна да завива зад нея, но забеляза някакъв далечен оранжев отблясък в небето. Първоначално предположи, че сиянието се дължи на накладен някъде открит огън, но то ставаше все по-ярко и силно — тогава прецени, че става дума за нещо далеч по-сериозно.

Закопча ципа си и тръгна нагоре по пътеката, но се препъна в някакво колело, скрито зад храстите. Залитна, но успя да се задържи, преди да падне и продължи по пътеката в посока към огъня.

Когато излезе от завоя, видя самотна къща, от чиито прозорци излизаха огнени езици и се издигаха нагоре в небето.

— Господи! — възкликна той и бръкна в джоба си за мобилния телефон. Когато се свърза с Центъра за спешни случаи, обясни, че му трябва пожарната.

— Гори една къща в Конистън. Трябва да минете край Ирландската уличка, после да продължите нагоре още около четвърт миля. Пожарът е много силен — каза той, повишавайки тон, защото един прозорец експлодира със силата на бомба. Ситни стъкълца заваляха наоколо, блещукайки с червеникава светлина от отраженията на огъня.

При обичайни обстоятелства инстинктът за самосъхранение би пропъдил Джейк от сцената на пожара. Би се уплашил от мисълта, че пожарът може да има нещо общо с търсенето на ръкописа. Но древният магнетизъм на огъня го задържа на място. Гледаше като омагьосан как пламъците се издигат като остриета в небето, дългите тъмни следи от сажди, които падаха надолу и се стелеха по земята, как димните кълба се движат като облаци в забързан кадър.

Когато видя, че някой се е спасил от пожара, забеляза първоначално само някаква мръсна и раздърпана човешка фигура, окървавена и залитаща, която се задъхваше и кашляше. Но после един глас, който Джейк добре познаваше, проговори хрипливо:

— И ти ли? И ти ли беше замесен?

— Джейн? — едва успя да попита той, преди тя да връхлети върху него и да го заудря с юмруци по гърдите, хлипайки и крещейки нещо неразбираемо. Той се опита да се предпази, без да й причини болка, но тя беше като обладана от зъл дух, нищо не можеше да я накара да престане да го удря.