Вал Макдърмид - Възмездие от гроба

— Благодаря ви — кача Джейн. — Няма да ви разочаровам.

— Постарайте се да не го направите — той се изправи. — А, и освен това доктор Уайлд помоли да ви предам, че ще се свърже с вас веднага щом има някакъв резултат — той тръгна към вратата, но спря и отново се обърна към Джейн. — Добре е да се посъветвате с психолог. Не е лесно да мислиш, че смъртта на петима души тежи на съвестта ти, макар че всъщност вината изобщо не е ваша.

Веднага след Ригстън влезе лекарят, който обяви, че тя се е възстановила достатъчно, за да си отиде у дома и да освободи леглото в спешното отделение. За нейна изненада, когато излезе в коридора, облечена в чистите дрехи, донесени от майка й, тя видя баща си, който седеше на някакъв стол и въртеше каскета си в ръце. Той скочи, когато я видя да върви неуверено към него.

— Изпратих майка ти у дома с Даян и Матю — каза той. — Наду главите на всички ни.

Джейн почувства, че сълзите й отново напират.

— Обичам те, татко — каза тя и го хвана подръка. Докато пристигнат във фермата, тя вече се чувстваше толкова уморена, че едва събра сили да слезе от ленд роувъра и да влезе в къщата. Стълбите й се сториха високи като планина, но успя да се довлече до горния етаж. Когато стигна до горната площадка, се обърна и погледна в тревожното лице на баща си.

— Имам нужда да спя поне една седмица — каза тя. — Моля те, кажи, на мама да ме остави да спя.

Джейн слизаше полека по стълбата, подготвяйки се за задушаващата прегръдка на майка си. Но когато отвори вратата на кухнята, видя с учудване Алис Клулоу, която седеше край масата с неизбежната чаша чай пред себе си. Майка й не се виждаше никъде.

— Джуди току-що излезе на пазар — каза Алис, сякаш присъствието й тук бе толкова обичайно, колкото и изгледът през прозореца.

— Не очаквах да те видя тук — каза Джейн с отпаднал глас и се отпусна на най-близкия стол.

— Налага се някой да поговори с теб, а Джими е прекалено погълнат от собствената си идиотска психодрама, за да бъде от полза на когото и да било. Затова поех щафетата — Алис я огледа внимателно. — Изглеждаш ужасно.

— Така се и чувствам. Виж, ужасно съжалявам за къщата на Джени, аз…

— Не съм дошла, за да получавам извинения, а за да ти поднеса моите. Съжалявам, че се държах така отвратително грубо с теб на бдението за Едит. Трябваше да знам, че никой от рода Грешам от Фелхед не би се заел да мами роднините ми. Ако се бях вслушала в това, което ми каза ти тогава, можехме да спасим няколко живота.

Джейн поклати глава.

— Толкова пъти вече съм премисляла всичко. Дан си е бил избрал пътя. Не мисля, че някой или нещо би могло да го откаже от стремежа му да се добере до ръкописа. Няма смисъл да се самообвиняваме — нито аз, нито ти.

— Но надали ще престанем да го правим — каза сухо Алис. — Така или иначе, моля те да ме извиниш за това, което казах тогава.

— Приемам извиненията ти, Алис — Джейн се усмихна едва забележимо. — А и аз трябва да се извиня, задето запознах Дан с Джими.

Алис изсумтя.

— Вкусът на Джими по отношение на мъжете винаги е бил ужасен — тя отпи малко от чая си.

— Мога ли да ти задам един въпрос, Алис?

Алис явно застана нащрек.

— Разбира се.

— Как така ръкописът се е озовал точно у Джени?

Алис като че ли бе обзета от облекчение.

— Лесно е да се обясни. Ръкописът бил предаден от Доркас на най-големия й син, Артър, който пък го предал на своето първородно дете, Биатрис. А Джени е била любимката на Биатрис. Затова и получила семейната реликва с изричното нареждане да пази твърдо тайната, свързваща семейството с Уърдсуърт. Едва когато осъзнала, че заради ръкописа измират хора, й станало ясно, че трябва да го извади на бял свят.

— Звучи логично — каза Джейн.

Алис си играеше с дръжката на чашата.

— Джейн, дойдох тук не само за да ти се извиня. Имам за теб добри и лоши новини.

— О, Господи! — изпъшка Джейн. — Не знам дали ще мога да понеса още лоши новини. Това беше най-ужасната седмица от целия ми живот — тя отметна косата, която беше паднала пред лицето й. — По-добре ми съобщи първо лошата новина. Така поне ще мога да очаквам после нещо приятно.

— Джени не е била съвсем откровена, когато е говорила с теб — поде неуверено и смутено Алис. — Тя е предпазлива по природа, Джейн. Затова решила да ти предаде бележките, за да провери как ще реагираш. Разбираш ли, искала да се убеди, че ще оправдаеш доверието й, да види дали няма да започнеш да я уговаряш да ги продаде. Искала да види дали ще се отнесеш с уважение към семейната реликва, или просто си решила да си изградиш име на техен гръб. Намислила това като своеобразно изпитание…