Вал Макдърмид - Възмездие от гроба

— Неща, за които си струва да убиваш?

— Първия път беше нещастен случай. Исках само да я сплаша, но — той щракна с пръсти, — тя угасна като свещица, и това ме улесни при търсенето. Не е кой знае какво, Джейн. Те бяха стари. Виждал съм как смъртта бавно се прокрадва към старите хора — не е приятна гледка. Може дори да се каже, че им направих услуга. Благодарение на мен няма да гаснат бавно и в самота.

— Ти нямаш право да вземаш такова решение вместо тях. Те обичаха живота — как смееш да узурпираш Божието право? — Джейн нямаше представа как да се измъкне, но съзнаваше, че трябва да го накара да говори. — А какво ще кажеш за мен? Аз не съм стара, но се опита да убиеш и мен.

— Няма да се хвана на номерата ти, Джейн. Престани да се опитваш да печелиш време — дай ми ръкописа — той посегна рязко към листата, но тя го отблъсна със свободната си ръка.

Внезапно избухналата ярост разкриви лицето му, той се озъби като диво животно, очите му се присвиха и заприличаха на цепки.

— Стига си ме разигравала! — изкрещя той, издигна фенерчето и го стовари върху главата й.

Ярка светлина избухна пред очите й, а после всичко потъна в мрак.

Лютата миризма на изгоряло подейства на Джейн като амоняк, помагайки й да измине последната отсечка от пътя, по който се връщаше бавно в съзнание. Замаяна и отпаднала, тя се подпря на лакът — все още не можеше да прецени къде е и как се е озовала тук.

Видът на пламъците протри чувството за дезориентация и изостри сетивата й. Джейн успя да се поизправи на колене. Завеса от пламъци се простираше от мястото, където се беше разляла газта от лампата, по целия под, на дължина около три метра. Килимът гореше, а боята около вратата се издуваше на мехури. Въздухът беше изпълнен със задушлив дим, искри отхвърчаха нагоре като малки фойерверки. През трептящия въздух над пламъците Джейн видя Дан. Той следеше внимателно разгарянето на огъня — явно искаше да се убеди, че пламъците ще й попречат да премине прага на стаята.

— Трябваше да ми го дадеш — извика той над рева и пукота на пламъците. — Щях да ти осигуря по-лека смърт. Изгарянето е много мъчителен начин да си отидеш, Джейн. Много мъчителен начин.

Както стоеше на колене, Джейн извърна глава към прозореца, за да провери дали няма да може да се спаси през него. Но тежките дървени капаци бяха зарезени горе и долу. Нямаше начин да стигне до горните резета. Единствената мебел в стаята, леглото, беше прекалено тежко, за да може да го премести сам човек. Тя се обърна отново към Дан и изкрещя:

— Копеле такова! — и повтори: — Копеле!

Той й се ухили, на лицето му се появи така добре познатото й открито, безгрижно изражение. Заболя я, като че ли я беше ударил.

— Винаги съм се възхищавал на духа ти, Джейн. Но презирах амбициите ти — пламъците се издигаха по-високо, тя почти не можеше да го вижда вече. — А сега си тръгвам, тук става прекалено горещо за моя вкус.

И изчезна.

— По дяволите — каза Джейн и се закашля, защото в гърлото й навлезе дим. Нямаше да допусне такова нещо да се случи. Трябваше да действа — сега или никога. Запълзя странично, докато стигна толкова близо до огъня, колкото й стигаше смелостта. Примигна, за да прогони сълзите от очите си, придърпа палтото си над главата и се гмурна през пламъците, като се претърколи напред.

Изправи се на крака, залитайки, и смъкна от гърба си тлеещото палто. Дан беше стигнал едва до горните стъпала на стълбата и Джейн връхлетя върху него с яростен крясък. Дан спря и се обърна, така че тя се заби в ребрата му. Той изръмжа гневно и я тласна назад, като същевременно я удари отстрани по главата. Ударът й причини замайване, но тя отново се нахвърли върху него и отново го улучи в ребрата. Този път той изкрещя и за миг Джейн изпита мрачно задоволство.

Но Дан отново идваше към нея. Удари я с юмрук в стомаха, и въздухът излезе със стон от дробовете й. Джейн залитна и той веднага хвана китката й и я заизвива назад, така че всеки момент можеше да я счупи. Блъсна я назад и тя почувства, че пада, но успя точно навреме да се вкопчи в якето му, нарушавайки равновесието му. Двамата паднаха с трясък на пода и инерцията ги отнесе към стълбите. Джейн успя да се изтръгне от него и опита да се изправи, но той беше по-бърз, хвърли се напред и се вкопчи в крака й. Тя го ритна в лицето, той изквича и я пусна.

Този път тя успя да се изправи. Само три крачки й бяха достатъчни, за да се добере до стълбите. Хвърли поглед през рамо — точно навреме, за да види, че Дан отново се хвърля към нея. Тя отстъпи инстинктивно встрани.