Вал Макдърмид - Възмездие от гроба

— Това наистина е много вълнуващо — продължи Антъни, сякаш за да затвърди убеждението на Ригстън. — Нямате представа колко рядко се случва да попаднем на истински значима находка в нашата работа. Ако предположенията ми се докажат, и ако съществуват повече страници от този текст, той може да се окаже най-забележителното откритие в английската литературна наука в продължение на няколко поколения. Много бих искал да видя останалата част от текста — той се усмихна кисело. — Сигурно ли е, че не можете да ми кажете откъде сте взели този лист?

— Може би най-добре ще бъде да попитате Джейн Грешам — каза Ригстън, без да успее да потисне горчивината в гласа си. — Всеки момент ще я освободим — тя е в една от килиите на участъка.

Джейн вървеше след адвоката към паркинга, все още зашеметена.

— Не знам как да ви благодаря — каза тя. — Ригстън наистина ме уплаши.

— Точно това се е опитвал да направи. Не разполага с никакви доказателства срещу вас, няма и да има, освен ако Тенил Коул не реши да се опита да прехвърли вината върху вас. А дори в такъв случай вашите показания биха противоречали на нейните, а вашите думи биха звучали много по-убедително — каза Терас и погледна часовника си.

— Тя няма да каже дума — държи на приятелите си до глупост — каза Джейн. — Мога ли аз да й помогна с нещо?

— Тя си има адвокат — Терас се ухили. — Не чак толкова добър като мен, но съвсем не лош за служебен адвокат. Тя може да поиска да разговаря с вас — ако стане така, аз трябва да присъствам на разговора — той отново погледна часовника си. — Бих ви предложил да ви откарам до вкъщи, но имам дело. Ще се справите ли сама?

— Не се безпокойте за нея — разнесе се познат глас.

Джейн се извърна рязко.

— Антъни? Какво правиш тук?

— Чакам те, за да те прибера с колата. Помагах на полицията в разследването — отвърна той.

— В такъв случай аз тръгвам — каза Терас. — Дръжте ме в течение.

Джейн кимна — появата на Антъни беше отклонила вниманието й.

— Да не би да са решили, че и ти имаш нещо общо с убийствата?

— Убийствата ли? — по лицето на Антъни се изписа изненада. — Никой не спомена убийства. Всъщност, като стана дума, в целия ни разговор изобщо не стана дума за някакво престъпление — той тръгна към колата си и Джейн го последва. — Това, което ме интересува обаче е от къде на къде са решили да арестуват теб.

— Ще ти кажа след малко — отвърна Джейн, обзета от нетърпение да чуе неговия разказ. Кажи ми защо ченгетата те повикаха.

Докато излизаха от Кезик, Антъни й описа разговора си с Ригстън.

— Не можеш да си представиш какво странно чувство изпитах, когато взех листа в ръка — каза той. — Сигурен съм, че не е фалшификат.

— Аз също.

— Значи ти си го намерила? — той отклони поглед от пътя. Възбудата му беше видима. — Но защо листът е в ръцете на полицията? И за какви убийства става дума?

Джейн изпъшка.

— Четири убийства и един обир. А ако съдя по разказа ти, Ригстън е проверявал и теб като потенциален заподозрян.

Антъни зяпна и колата залитна обезпокоително.

— Четири убийства ли?

— Не забравяй и обира. Страницата от ръкописа е свързана именно с него.

— Нищо не разбирам. Можеш ли да започнеш от самото начало?

Джейн въздъхна.

— Всичко започна с едно тринайсетгодишно момиченце на име Тенил — поде тя.

Когато краят на разказа й наближи, Антъни беше изчерпал запаса си от възклицания и се ограничаваше с удивено мълчание.

— И ето докъде стигнахме — каза Джейн в заключение.

— Но ти трябва на всяка цена да намериш останалата част от ръкописа — каза Антъни. — Знаеш ли къде е той?

— Знам само, че този лист е намерен в къщата на Джени Райт. Там ченгетата са заловили Тенил.

— Трябва да поговориш с тази жена и да я убедиш да ти покаже и останалата част — каза Антъни, докато влизаха с колата в двора на фермата.

— Прекалено уморена съм, за да мисля за това сега — каза Джейн, излизайки от колата. Антъни тръгна след нея към къщата, като продължаваше да я убеждава да продължи търсенето. Още не беше пристъпила прага на кухнята, когато попадна в топлите прегръдки на майка си. Лицето на Джуди беше мокро от сълзи. Баща й, Матю и Дан се включиха в груповата прегръдка, от която Джейн успя да се измъкне след известно време.

В същия момент избухна хор от въпроси. Всички се интересуваха да разберат какво се беше случило. Джейн притисна ръце към ушите си и извика:

— Питайте един по един! Знам, че се радвате да ме видите, но може ли да ме оставите да си поема дъх?