Вал Макдърмид - Възмездие от гроба

Джени притисна ръце към гърдите си.

— Господи! Какво са взели? Да не би да са опустошили къщата?

— Крадецът е взел само едно нещо — каза Дан. — Един лист хартия. Нещо като мостра, така да се каже.

— За какво става дума? — Джени се представяше много убедително в ролята на уплашена, объркана възрастта жена, но номерът й не мина пред Дан.

— Ръкописът е у теб, Джени. Сега вече знаем това — той се приведе, за да бъде лицето му на едно ниво с нейното. — Наистина не ми се иска да те плаша, но четирима души вече загинаха, защото някой иска да се добере до него. Докато продължаваш да го криеш, ти си следващата в списъка на убиеца. Но ако позволиш съществуването му да бъде публично огласено, ако го повериш на Джейн, или на Антъни Катоу от фондация „Уърдсуърт“, ще осигуриш собствената си безопасност. Не ми се иска да умреш заради един куп хартия. Никой не иска да се случи нещо подобно. Предай ръкописа, Джени.

Старата жена издаде упорито напред долната си устна.

— Не знам за какво става дума.

— Става дума за една страница от ръкопис, взета от твоята къща. Полицията е наблюдавала къщата, и хванали крадлата на излизане. Открили листа у нея.

Джени вдиша предизвикателно глава.

— А откъде знаете, че листът не е бил у нея, още когато е влязла? Откъде да знам, че това не е някакъв блъф? Всички вие и учените ви приятели — всички сте толкова умни и учени, че като нищо ще измислите някакъв такъв номер. Казвам още веднъж, че не разбирам за какво става дума, и ще ви бъда благодарна, ако ме оставите да си изпия чая на спокойствие.

— Лельо Джени — започна умолително Джими. — Казваме го за твое добро.

— Би било така, ако наистина разполагах с ръкописа, за който той говори. Но аз не притежавам такова нещо, и толкова. А сега бъди добро момче и го разкарай оттук, преди Алис да се е върнала и да е получила истеричен припадък при вида му.

Джими последва Дан и двамата се озоваха отново на улицата.

— Какво да кажа? Упорита старица.

Дан сви рамене.

— Поне опитахме. Поговори отново с нея, Джими — за нейно добро.

Матю гледаше ядосано Юън Ригстън.

— Не вярвам, че сестра ми се е опитала да ме представи като някакъв маниак, който преследва възрастни жени. Може мненията ни по много въпроси да не съвпадат, но тя ме познава прекалено добре, за да си помисли такова нещо за мен.

— Когато хората бъдат притиснати до стената, често се случва да кажат истината — каза Ригстън.

— Защо ми разказвате лъжи и се опитвате да ме убедите, че Джейн се е усъмнила в мен?

— Не съм казвал такова нещо. Казах само, че тя цитира и вашето име сред имената на хората, които са знаели, че тя се интересува от семейство Клулоу. Каза също и че вие сте знаели какво издирва. Работата ми ме задължава да говоря с всеки, който е разполагал с тези сведения, господин Грешам. Работя върху четири смъртни случая.

— Е, това няма нищо общо с мен. Исках само да помогна на Джейн — Матю се нацупи като малко дете. — Ето докъде ме доведоха добрите намерения.

— Момичето, което заловихме вчера при незаконно влизане в чуждо жилище, също се е опитвало да помогне на Джейн, доколкото разбирам. Като че ли доста хора са се заели да помагат на сестра ви.

— Не се правете на идиот, Ригстън. Няма да успеете да ме подмамите да направя някакво глупаво признание, просто защото няма какво да признавам. Казах вече, само се опитвах да помогна. И ето какво получавам в замяна. Цяла нощ не съм мигнал, докато измъкнем сестра ми от ареста. На всичкото отгоре и в училището дойде да ме търси полицай, като че ли съм някакъв престъпник — Матю се поразмести нервно на стола си. — Приключихте ли вече с разпита? В момента ползвам обедната си почивка, но още не съм успял да хапна.

— Да, засега приключих. Но ще проверя показанията ви, а може и да се наложи да ви разпитам отново.

— Чудесно, постарайте се да съсипете доброто ми име. Вижте какво, нямам обичая да убивам хора. Аз съм директор на провинциално училище, скучен човек. Хора като мен не се заемат да избиват всеки, който им пречи.

— Убеден съм, че същото е било казвано и за Харолд Шипман — каза сухо Ригстън и излезе. Матю Грешам не му се нравеше. Беше надут и суетен фукльо. Но това, разбира се, не означаваше, че е способен да извърши убийство. Фактът, че е разговарял с две от жертвите, също не го уличаваше в убийство. Пък и не приличаше на убиец. Но в очите на Ригстън той все още си оставаше подозрителен.

Когато Джейн най-сетне се събуди, беше ранен следобед. Майка й и Дан допиваха поредната кана чай в кухнята.