Вал Макдърмид - Възмездие от гроба

— Ами… няма да е толкова просто — кача Джейн. — Ще се наложи да поговорите с инспектор Ригстън.

— От полицията в Кезик? Какъв е проблемът?

— Бих предпочела да ви обясни той. Ще ви бъда задължена, ако му кажете за Тенил същото, което казахте току-що на мен.

— Това не звучи много обещаващо — каза Дона. Дори по телефона се долавяше, че бе готова веднага да се усъмни в преценката си.

— Тя е добро дете, инспектор Блеър. Наистина може да се поправи.

— Ще поговоря с инспектор Ригстън. Надявам се да не се наложи пътищата ни да се пресекат отново, доктор Грешам.

— Аз също — казвам го във възможно най-добрия смисъл. Благодаря ви, инспектор Блеър. Ще направя всичко по силите си, за да бъде вашата добронамереност оправдана.

— Желая ви успех.

Дона затвори телефона.

Джейн се озърна. От много дни насам изражението й за първи път бе радостно.

— Обадиха се от лондонската полиция. Прекратили са издирването на Тенил във връзка с убийството и палежа.

— Това е добра новина — каза Дан.

— Може би сега Ригстън ще остави на мира теб и Тенил и ще започне да издирва истинския убиец — допълни Матю.

— Да се надяваме. А сега вече наистина си лягам — каза Джейн. — Може би, когато преспя, ще мога да намеря някаква логика във всичко, което се случи.

Дан се ухили.

— На твое място не бих се надявал — каза той.

Разбира се, съзнавах иронията на собственото си положение. Аз бях отговорен за свалянето на капитана ни в една от корабните лодки. И ето ме сега, някакви си четири години по-късно, в същото затруднение като него. Наистина, поетична справедливост. Сега щях да разбера дали съм възприел наистина уроците на Блай по навигация. Избрах такъв курс, който трябваше да ме отведе до западното крайбрежие на Южна Америка, и се замолих Богу за хубаво време. Молитвите ми бяха чути, защото времето беше благоприятно. По пътя ми валяха дъждове, но те бяха по-скоро благословия, защото благодарение на тях попълвах намалелите си запаси от сладка вода. Плавах в продължение на дванайсет дни и нощи, и не видях нито платно, нито следа от суша на хоризонта. На тринайсетия ден забелязах китобоен кораб от Нюфаундленд и се насочих към него. Златото, с което разполагах, бе достатъчно, за да бъда приет на кораба, без да ме разпитват прекалено, а поради моряшката ми опитност екипажът ме приветства и като желано попълнение. Почувствах се отново като свободен човек и реших да се върна в Англия и да очистя името си от несправедливите обвинения.

Джими седна на предната седалка в колата до Дан, който беше паркирал в края на улицата, близо до къщата на Алис.

— Загадъчно телефонно обаждане — заяви той и се приведе към Дан, за да го целуне. — Започвам да се чувствам като шпионин.

— Не исках да се появя в къщата точно преди погребението, без да съм поговорил преди това с теб — каза Дан. — Обаждал ли се е някой от полицията на Джени?

Джими се смръщи леко — в лицето му наистина имаше нещо маймунско.

— Не. А трябваше ли да се обадят?

— Снощи в къщата й е имало обир.

— Не думай! — ахна Джими. — Човече, колко се радвам, че я доведох тук! Може да е бил убиецът, Дан. Тази сутрин можехме да открием и нея мъртва!

Той поклати глава.

— Съмнявам се, че заловеният крадец и убиецът са едно и също лице, Джими — Дан описа накратко събитията от последната нощ. — Не мисля, че Тенил ги е убивала. Което означава, че убиецът е все още на свобода. Честно казано, най-доброто, което Джени може да направи на този етап, е да предаде ръкописа на нас. Щом новината за съществуването му стане обществено достояние, няма да има смисъл от нови убийства. Ако Джени иска да е сигурна, че никой няма да посегне на живота й, трябва да направи необходимото, за да престане да представлява интерес за убиеца.

Джими кимна, съзнавайки силата на аргументите му.

— Хайде да отидем и да поговорим с нея още сега — каза той. — Алис е в погребалната агенция, така че пътят е чист.

Намериха Джени да пие чай в зимната градина и да наблюдава птиците, които кълвяха от хранилката в градината на Алис. Тя изгледа подозрително Дан.

— Ти си момчето, което дойде с Джейн Грешам онзи ден — каза тя неприветливо.

— Дан е мой приятел — каза Джими.

Джени повдигна вежди.

— Така ли? Няма да е зле, ако оставяше понякога разумът да управлява сърцето ти, Джими. Хубавото лице не върви винаги с добро сърце — а този тук е готов на всичко за своя изгода.

— Лельо Джени — възрази Джими, — това не е честно. Ако не бяха Дан и Джейн, можеше днес да те открием мъртва в леглото ти. Снощи в дома ти е имало обир.