Вал Макдърмид - Възмездие от гроба

Тя се приведе напред и раздели къдриците си, за да покаже цицината, която още я наболяваше.

— Не бих могла да си направя и това, нали?

— Не е напълно невъзможно — възрази Ригстън. — Може да си си блъснала главата в някое дърво или нещо подобно.

Джейн удари с юмрук по масата.

— Защо не искате да ми повярвате?

— Защото ми е трудно да гласувам доверие на вас двете с Тенил.

— Добре, край. Няма да кажа нито дума, докато не ми позволите да разговарям по телефона.

— Сигурна ли си? — попита Ригстън. — Защото сега имат възможност да отървеш Тенил от обвинение в извършването на четири убийства. Ако държиш на казаното, тя е загубена. С нейния произход отговаря идеално на условията. Ако не признаеш, че е вършела това, което е вършела, по твое настояване, тя няма никакъв шанс. Ще понесе съвсем сама цялата вина.

Джейн беше на косъм да се подаде. Здравият й разум отстъпваше пред чувството за вина и отговорността, която изпитваше към детето. Но в последния миг се възпря.

— Искам да проведа телефонния разговор, на който имам право — настоя тя.

Ригстън стана.

— Да бъде така, както искаш. Някой ще те заведе до приемната, можеш да се обадиш оттам.

След известно време се почувствах достатъчно възстановен, за да осъществя докрай бягството си. Изчаках първата нощ, в която нямаше силен вятър и морето беше спокойно, и натоварих по-малката от двете лодки с провизиите си. Лявата ръка все още не можеше да ми служи, затова ми беше много трудно да извлека лодката до водата, а когато се качих на нея, не ми беше лесно да работя с греблата. За щастие туземците бяха издялали гребла с двойни лопати, защото така и не успяха да свикнат с нашия начин на гребане. Беше ми по-удобно да греба с единичното гребло, и макар да се придвижвах мъчително бавно, когато първите проблясъци на зората осветиха хоризонта, бях далеч от залива Баунти и можех спокойно да вдигна платното на импровизираната мачта. Хвърлих последен поглед към моя неосъществен Рай, после решително му обърнах гръб и се насочих към Тихия океан. Облекчение и ужас нахлуха едновременно в сърцето ми.

Дан имаше чувството, че се е озовал в дом, където някой е починал наскоро. Шокът сякаш бе отнел на хората около него способността да общуват, те се лутаха, търсейки отчаяно нещо, с което да се захванат, но не можеха да се сетят какво да бъде то. Усещането за нечие отсъствие бе доминиращо в стаята. Джуди и Алан Грешам седяха край кухненската маса, хванати за ръка. Чаят в чашите пред тях изстиваше недокоснат. Матю крачеше напред-назад, неспособен да се задържи на едно място.

— Не мога да разбера защо се е обадила на теб — бе казал Матю, когато Дан обясни, че е дошъл във фермата в отговор на обаждането на Джейн.

— Защото е мислела, че ако се обади на родителите ви, ще ги разстрои допълнително, а не е знаела, че и ти ще си тук.

— Разбира се, че ще съм тук — на кой друг биха се обадили баща ми и майка ми? — Матю дори стисна кичури коса в шепите си и ги задърпа. — Е, какво ти каза тя?

Дан придърпа един стол и седна срещу Джуди и Алан, които го загледаха уплашено и безмълвно.

— Излиза, че тя е укривала Тенил — момичето, с което се е сприятелила в Лондон.

Джуди попита озадачено:

— Но защо го е правила? И къде я е укривала?

— Защото е била убедена в нейната невинност. Не знам точно къде я е подслонила, вероятно в някоя от стопанските постройки.

— Каква лудост — измърмори Матю и се отпусна тежко на един стол. — И все пак още не мога да разбера какво се е случило тази нощ.

— Полицията заловила Тенил на местопрестъплението — неправомерно влизане в чужда собственост. А освен това, доколкото разбирам, Тенил най-сетне е открила това, което търсехме.

— Какво? Къде го е открила? — прекъсна го Матю.

— Има ли значение? — за миг Дан не успя да прикрие гнева, който проблесна в очите му. — Джейн не разполагаше с необходимото време, за да ме запознава с подробности. Това, което има значение в случая, е, че полицаите явно са събрали две и две и са получили пет. Джейн търсеше ръкописа, Тенил се промъкнала в къщата и излязла от нея с лист от ръкописа в себе си, Джейн е близка с Тенил, следователно Джейн я е пращала да влиза в къщите на старците.

Джуди поклати глава.

— Това е невъзможно. Джейн не би постъпила така. Просто не може да го е направила.

— Всички сме убедени в това — намеси се нетърпеливо Матю. — Но трябва да й намерим адвокат. Трябва да я измъкнем от ареста.