Вал Макдърмид - Възмездие от гроба

Джейн стисна здраво клепачи. Това беше кошмар и тя искаше да се събуди от него. Заби нокти в дланите си, но освен че я заболя, не се случи нищо друго.

— Искам да се обадя по телефона — повтори тя.

— И на това ще му дойде времето. Знаете ли каква е най-голямата ирония на съдбата в този случай? Това, че Тенил бе заловена тъкмо в нощта, когато най-сетне откри това, което търсехте.

Джейн отвори рязко очи.

— Какво?

Ригстън отвори папката, която беше донесъл, извади от нея един прозрачен найлонов джоб, в който имаше малък лист хартия и го побутна към Джейн. Джейн застина, когато видя познатия почерк.

Същата нощ лежах буден и обмислях думите на Блай. Беше ми ясно, че ако откажех да понасям неговото несправедливо поведение и незаслужените му обиди, щях да бъда принуден да понеса друг вид тормоз…

Още от момента, когато откри първата следа, тя не си беше позволявала да повярва докрай в съществуването на ръкописа. Опитваше се да приема търсенето му като обикновен научен проект, не като следване на романтична мечта. Сега, най-сетне, можеше да си позволи да вдигне бариерите и да даде воля на чувствата си. Сама се изненада на силното си вълнение. Едва не се разплака при вида на този обикновен къс хартия. Плъзна пръсти по буквите, проследявайки движенията на перото, с което бе писал Уърдсуърт. През ума й мина еретичната мисъл, че моя® да разбере как някой би убил, за да притежава този текст.

А тази мисъл отвори пътя на вината и разкаянието. Нейните търсения бяха дали път на неподозирани събития. И сега четирима стари хора бяха мъртви.

Ригстън чакаше търпеливо, без да изпуска нито за миг от очи лицето й. Когато тя най-сетне вдигна поглед, съзнаваше, че очите й са насълзени.

— Искам да се обадя по телефона — каза тя отново с треперещ глас.

— Ако това не е извършено от теб и Тенил, Джейн, кой е този човек, който държи толкова много на този къс хартия, та би извършил убийство заради него? Кой, освен теб е запознат с изходната точка на търсенията ти?

Сега Ригстън говореше по-меко, жестовете му не бяха толкова заплашителни.

Колкото и да бе зашеметена, тя забеляза, че той се обърна към нея с малкото й име. Опитваше се да я накара да заговори. Но тя можеше да отговори на въпроса му, без да излага на риск себе си или Тенил.

— Почти всички роднини на Едит Клулоу — отвърна тя. — Всички присъстваха, когато разговарях с Алис.

Ригстън поклати глава.

— Беше добър опит, но не мина. Интересуват ме имената на хора, които са знаели това преди Едит да бъде убита.

— Брат ми се беше обадил на Едит в събота сутринта, за да я пита дали не разполага с някакви семейни документи. Сигурна съм, че още тогава тя е разказала на някои от роднините си. Те винаги са поддържали много близки отношения. Но съм сигурна, че сега никой няма да си признае, ако е научил нещо от Едит.

Ригстън веднага се вкопчи в научения факт.

— Значи Матю е знаел?

Джейн въздъхна.

— Да. Знаеха и моят колега Дан Сийборн, Антъни Катоу от центъра „Уърдсуърт“, както и един търговец на стари ръкописи на име Джейк Хартнел. За него не съм сигурна какво знае и кога точно го е научил, но със сигурност знае нещо — а изредените имена съставят нещо като списък на най-неподходящите за убийци хора сред всички, които познавам. Трябва да има някой друг, някой напълно лишен от скрупули, за разлика от тях.

— Някой като Тенил? — подсказа Ригстън.

Джейн продължи да се взира в листа. Беше мечтала да го държи в ръцете си, но не си бе представяла, че това ще й се случи в стая за разпити в полицията. Как се бе стигнало дотук? Тя вдигна поглед към Ригстън и каза:

— Вчера някой направи опит да ме убие и този някой със сигурност не беше Тенил.

Ригстън я изгледа скептично.

— Колко удобно за теб. Да не би още един пиян шофьор да се е опитал да те блъсне с колата си?

Джейн притисна ръка към устата си.

— Господи! Изобщо не се бях сетила за това! Това трябва да е бил първият му опит!

— Май наистина се опитваш да се заловиш и за сламка — отбеляза саркастично Юън.

— Говоря напълно сериозно — настоя тя. — Бях тръгнала да се поразходя нагоре съм Лангмиърския водопад. Седях на ръба на скалната площадка над водопада — винаги правя така, когато се кача горе, от години. Тогава някой се приближи зад гърба ми и ме удари по главата. Паднах във водопада. Имах късмет, че Дерек Туейт ме е видял да падам и ме измъкна от водата с помощта на кучето си. В противен случай щях да се удавя.

— Можела си да изчакаш и да скочиш, когато си била убедена, че ще има кой да те види и да те спаси — каза Ригстън, точно както бе предвидила Джейн.