Вал Макдърмид - Възмездие от гроба

— Именно за това ме помоли и тя — каза Дан.

— Защо е помолила теб? Не познаваш никакви адвокати в областта — каза Матю.

— Затова Джейн ме помоли да поговоря с теб и с родителите ви — продължи меко Дан. — Матю, тя се обади на мен просто защото не искаше да разстройва вас още повече. Е, на кого да се обадим?

Матю вдигна ръце към тавана.

— Не знам. Не познавам адвокати, които се занимават с наказателни дела. Аз съм учител, да му се не види.

— Не мога да понеса мисълта, че лежи в ареста — прошепна Джуди. — Не мога да го понеса.

Алан пусна ръката на Джуди, потупа я и избута стола си назад.

— Смятам да се обадя на Питър Мъкъл.

— Той се занимава с имуществени дела, татко. Няма никаква представа от процедурата при наказателните дела — възрази Матю.

— Но сигурно познава някой, който има представа — каза невъзмутимо Алан.

— Едва шест часа е — каза безпомощно Джуди. — Няма да ти е благодарен, че го будиш по такова време.

— С Питър бяхме съученици — няма да ми се разсърди.

Дан проследи с поглед Алан, който излезе, влачейки крака, някак смален от страха и несигурността. Приведе се през масата и постави ръка върху ръката на Джуди.

— Всичко ще бъде наред, госпожо Грешам — каза той.

Джуди го погледна неразбиращо.

— Ти изобщо не разбираш за какво става дума, нали, момчето ми? Нямаш никаква представа.

Макар че Ригстън се обади на Антъни Катоу след осем сутринта, гласът му звучеше сънливо. Когато Ригстън се представи, настана кратко мълчание, после Антъни се прокашля и каза:

— Извинете, но снощи си легнах късно. Не мога да се ориентирам. Казвате, че се обаждате от полицейския участък в Кезик?

— Точно така. Чудех се дали бихте ми помогнали във връзка с едно разследване.

— Това звучи доста застрашително, инспекторе — всички знаем какво означава да бъдеш повикан в полицията „във връзка с разследването“ — каза предпазливо Антъни.

— Не става дума за такова нещо, сър. При нас се озова част от ръкопис, и аз се питам дали бихте му хвърлили един поглед, за да прецените дали е автентичен — Ригстън подбели очи, раздразнен от собствения си тон. Винаги започваше да говори с прекалено официален тон, когато разговаряше с по-високообразовани от него хора. Чудеше се как все още отношенията му с Ривър не бяха пострадали от тази негова слабост.

— Но аз в никакъв случай не съм експерт по стари ръкописи — каза веднага Антъни. — Обсегът на научната ми работа е доста тесен.

— Разбирам, но ми се струва, че това, което ни интересува, се намира именно в обсега на вашата работа.

— Сега вече наистина ме заинтригувахте, инспекторе — гласът на Антъни Катоу зазвуча по-сърдечно, очевидно наистина проявяваше интерес. — Кога искате да мина, за да огледам ръкописа?

— Най-добре веднага, сър. Мога да пратя кола, за да ви докара в Кезик.

След кратко мълчание събеседникът му отвърна:

— Не, няма нужда. Ще стане по-бързо, ако шофирам сам. Мога да бъда при вас след около четиридесет минути — това устройва ли ви?

— Чудесно — и Ригстън затвори телефона. Понечи да избере друг номер, но телефонът веднага иззвъня.

— Обаждам се от приемната на ареста — каза някой от другата страна. — Пристигнал е Нийл Терас. Казва, че представлява Джейн Грешам.

Семейството не си поплюва, каза си Ригстън, опитвайки се да не се дразни от факта, че Джейн Грешам просто упражнява правата си. Сега вече вероятно нямаше да успее да измъкне нищичко от нея. Терас беше най-опитният адвокат по наказателни дела в цялата област. Странното беше, че семейство Грешам се оказаха наясно с този факт.

— Е, тогава ще трябва да го пуснете при нея — каза той.

— Той настоява да получи обяснения — каза сержантът.

— Слизам веднага.

Половин час по-късно Ригстън имаше чувството, че е бил разпран, изкормен и зашит отново като риба за печене. Медицинската точност на въпросите, с които го бе засипал Терас, не му даде никаква възможност да се измъкне.

— Всичко това са само подозрения — беше казал адвокатът. — Не бих удостоил съображенията ви дори с определението „косвени доказателства“. Нямате абсолютно никакво основание да задържате клиентката ми. Сега отивам да поговоря с нея, а когато изляза, очаквам от вас да сте подготвили всичко, за да я освободите.

Ригстън знаеше, че доказателствата, които може да изтъкне в защита на задържането на Джейн, са извънредно слаби, но се беше надявал да се възползва от нейната неориентираност в законовите процедури, за да предизвика признание. Сега вече нямаше шанс да постигне такова нещо. Ако си направеше труда да я подложи на нов разпит, тя щеше да отказва всякакъв коментар, а времето, позволено за такива случаи от Закона за работата на криминалната полиция и доказателствата по криминалните дела, вече изтичаше. По-разумно бе да отложи разпита за момент, в който щеше да разполага с повече средства за упражняване на натиск. Засега това беше краят на играта.