Вал Макдърмид - Възмездие от гроба

— Джейн Грешам, арестувам ви по подозрение в заговор за обир. Не сте длъжна да говорите, но ако пропуснете да споменете нещо, на което впоследствие бихте разчитали пред съда, това може да се отрази зле на защитата ви. Всичко, което кажете, може да бъде използвано като доказателство.

Джейн я зяпна. Беше прекалено изненадана, за да изпитва нещо друго, освен удивление.

— Какво? — възкликна Алан. — Вие да не сте се побъркали?

Джуди слезе до Джейн и стисна ръката й.

— Трябва да има някаква грешка.

Жената мина покрай Алан и започна да се качва по стълбата.

— Моля ви, дайте път, госпожо Грешам. — Когато стигна до Джейн и Джуди, тя допълни: — Ако искате да се облечете, доктор Грешам, аз ще ви съпроводя.

— Това е възмутително! — проплака Джуди. — Как смеете да влизате в дома ми и да арестувате дъщеря ми?

— Моля ви, госпожо Грешам, оставете ни да изпълним задълженията си. Съветвам ви да не ни затруднявате допълнително — жената продължаваше да се изкачва, изтиквайки Джуди назад и настрани, но без да я докосва. Тя взе Джейн за ръката, но без излишна грубост, и я поведе нагоре.

— Коя стая е вашата?

Джейн си възвърна дар слово достатъчно, за да каже:

— Ето тази.

Тя издърпа ръката си и влезе, оставяйки вратата открехната, за да може другата жена да я последва. Смъкна пижамата си под халата, а после нахлузи джинси и някаква риза.

— Правите ужасна грешка — каза тя, докато следваше жената — полицай надолу по стълбите. Майка й се беше сгушила в закрилящите я ръце на баща й, по лицето й се стичаха сълзи.

— Всичко ще бъде наред — каза Джейн, съзнавайки, че не може да я успокои. — Объркали са нещо.

— Какво да правим? — попита тревожно баща й.

— Опитайте се да не се безпокоите. Ще се прибера скоро — когато минаваше покрай майка си, Джуди протегна ръка и стисна бързо нейната.

— Надявам се, че сте доволни от шибаната си постъпка — каза с горчивина Джейн, докато излизаше през вратата на дома си, за да бъде въведена в полицейската кола. — Какво се опитвате да постигнете, да си придадете важност? Или това е едно от удоволствията на вашата професия — да тероризирате невинни хора в собствените им домове?

— Млъквай — каза мъжът, натискайки главата й надолу, за да не се удари в покрива на колата. — Ще имаш възможност да вдигаш лозунги, когато стигнем в Кезик.

Пътят беше достатъчно дълъг, за да успее страхът да измести гнева й. Какво ли означаваше заговор за извършване на обир? Това сигурно имаше нещо общо с Тенил, но какво? Джейн прокле нежеланието си да разкаже на Тенил за опита да я убият. Искаше да я щади, но ако й беше разказала истината, сигурно би я убедила да не излиза нощем навън. Какво ли беше направила сега? И как бяха успели да я свържат с Джейн? Никак не й се вярваше Тенил да е обяснила на някой полицай, че Джейн е била наясно с намеренията й. Обвинението със сигурност беше скалъпено.

Когато я въведоха в стаята за разпити, Джейн вече пропъждаше страха, повикала на помощ възмущението. Когато влезе Ригстън, тя го нападна още преди да я е поздравил.

— Как смеете да изпращате вашите щурмоваци в дома на родителите ми посред нощ! — избухна тя. — Няма да ви повярвам, ако се опитате да кажете, че това, за което сте ме повикали, не е можело да почака още някой и друг час.

— Вие сте арестувана, доктор Грешам — каза иронично Ригстън. — Когато арестуваме хората, не се съобразяваме с техните, а с нашите изисквания. Спестете си това, което имате да казвате, за записа.

Той включи касетофона и седна срещу нея.

— Искам да се обадя по телефона. Имам това право — каза Джейн.

— Не искате ли първо да си поговорим?

— Нямам за какво да говоря с вас.

— Така ли? Вашата приятелка Тенил е в една килия малко по-надолу по коридора. Заловена на местопрестъплението, когато е извършвала обир. Излизала е от дома на Джени Райт. А Джени Райт е следващото име във вашия списък, ако не се лъжа.

Очите на Джейн се разшириха. Откъде ли беше получил тези сведения? После си спомни, че беше показала родословното дърво и списъка на Ривър. Отвори уста, но веднага я затвори отново.

— Нямате какво да кажете, така ли? Добре, тогава продължавам. Четиримата починали наскоро представители на рода Клулоу бяха подложени на аутопсия, в резултат на което имаме основание да определим смъртните случаи като подозрителни.

Джейн го изгледа мрачно, но не каза нищо.

— Огледахме също така и къщите на четиримата стари хора, които бяха открити мъртви. Можете ли да отгатнете чии пръстови отпечатъци открихме и на четирите места? — той помълча. — Не можете ли? Отпечатъците на вашата приятелка Тенил. Същата малка приятелка, която вече е издирвана във връзка с друго убийство. Не забелязвате ли как се оформя някаква зависимост? Работата обаче е там, че единственото, което свързва цветнокожото момиче от Лондон и четирима възрастни жители на Къмбрия сте вие, доктор Грешам. Не мога да не предположа, че именно вие сте подтикнали Тенил към среднощните й обиколки. Обиколки, в резултат на които четирима стари хора са мъртви.