Вал Макдърмид - Струна в кръвта

— Знам — гласът на Бишоп звучеше потиснато. — Но какво искаш да направя? Случаят си е техен. Ако това ще те поуспокои, мога да ти кажа, че са се свързали и с предишната й месторабота, за да разберат дали някой от местните престъпници може да й е имал зъб и да я е последвал чак в Лийдс. Засега обаче няма никакъв резултат. Затова пък полицейската служителка, под чието ръководство е работила преди, твърди, че е искала нейното посредничество, за да си уреди среща с Джако Ванс същата сутрин. Очевидно Шаз Боуман е била твърдо решена да продължи диренето по онази нейна налудничава идея с непълнолетните момичета.

Тони въздъхна облекчено.

— Е, слава Богу. Сега може би най-сетне ще започнат да ни приемат сериозно. Искам да кажа, поне ще се запитат защо Ванс не се е обадил, за да каже, че Шаз е била в дома му в събота сутринта. Снимката й е публикувана във всички вестници.

— Не е толкова просто — каза Бишоп. — В интерес на истината съпругата на Ванс се обади само минути след бившата шефка на Боуман, и каза, че Шаз е била у тях в събота. Каза, че съпругът й още не е видял вестниците. Така че засега не може да се твърди, че някой крие нещо.

— Няма ли поне да разговарят с него?

— Сигурно ще го направят.

— Това означава, че трябва да го третират като заподозрян.

Тони чу как Бишоп въздъхна.

— Кой знае? Лошото е там, че аз мога да правя намеци, но нямам властта да ги спра да правят каквото им хрумне.

— Разбрах, че си се съгласил с настояването им работата на отдела да бъде временно прекратена — каза Тони. — С това поне не е било нужно да се съгласяваш.

— Тони, сам знаеш колко е сложна политиката за утвърждаването на отдела. От Министерството са категорични, че не бива да създаваме затруднения на местната полиция. Това беше малка отстъпка. Поне не са разпуснали окончателно отдела. Никой не е получил заповед да се върне на предишната си работа. Просто сме извън строя, докато този случай не бъде приключен по един или друг начин, или поне забравен. Опитай се да го приемеш като почивка.

Отчаян, Тони се върна на първоначалния повод за обаждането си.

— Много странна почивка — с изпълнения на Кийстоунските полицаи точно пред входната ми врата.

— Занасяш ли се?

— Де да беше така. Тази сутрин станах и си тръгнах от участъка, след като по време на разпита ме обвиниха, че съм най-вероятният кандидат за убиец, тъй като вече веднъж съм убивал. Сега пък в краката ми се мотаят някакви типове с интелекта на Бийвъс и Бътхед. Става вече нетърпимо.

Чу как Бишоп си поема дъх.

— Съгласен съм, но трябва да ги изтърпим, докато им омръзне и се захванат със сериозно разследване.

— Не мисля, че мога да приема такова нещо, Пол — Тони заговори сухо и авторитетно. — Убитата работеше в моя отдел, а на нас не ни позволяват да опитаме да открием убиеца й. Не пропускат да подчертаят, че не съм един от тях, че съм външно лице. Така да бъде — но монетата има две страни. Ако не ги убедиш да ме оставят на мира, утре аз ще дам пресконференция. И ти гарантирам, че това, което ще кажа, няма да хареса нито на Маккормик и Уортън, нито на теб. Време е да се задействаш, Пол.

— Разбрах, Тони — въздъхна Бишоп. — Разчитай на мен.

Тони остави слушалката на мястото й и дръпна пердето. Включи настолната лампа и застана на прозореца, вперил предизвикателно поглед в хората долу. Прехвърли на ум информацията, получена от Пол Бишоп, и се опита да я свърже с това, което бе научил от вида на местопрестъплението. Убиецът се беше разгневил, задето Шаз му пречи на работата. Това доказваше правотата на нейната хипотеза — че имат работа със сериен убиец на непълнолетни момичета, който е още на свобода. Нещо, което тя бе направила, бе подплашило убиеца дотолкова, че я бе избрал за своя следваща жертва. Доколкото знаеше, единственото нещо във връзка с подозренията си, което бе сторила, бе именно посещението й в дома на Джако Ванс няколко часа преди смъртта й.

Сега вече му беше ясно, че убиецът на Шаз Боуман не е някой побъркан почитател на Джако Ванс. Дори най-вманиаченият външен човек не би могъл да разбере коя е Шаз за няколкото часа между посещението й в дома на Ванс и нейната смърт.

Трябваше да разбере нещо повече за срещата между Шаз и Ванс. Ако убиецът беше негов близък, напълно възможно бе и той да е присъствал. Но ако Ванс е разговарял с Шаз насаме, убиецът можеше да бъде единствено той. Дори да бе вдигнал телефона в секундата, в която тя си е тръгнала, и да бе споделил подозренията си с друг човек, беше изключено трето лице да успее да проследи Шаз, да разбере къде живее, и да я убеди да му отвори вратата за този кратък период от време.