Вал Макдърмид - Струна в кръвта

— Предпочитам да ти го кажа лично — каза той сухо.

— Не можеш да разговаряш в момента, така ли?

— Зает съм. Може ли да се срещнем малко по-късно?

— У дома? Шест и половина?

— По-добре седем — каза той. — Имам да свърша още доста работа, преди да тръгна.

— Ще те чакам. Карай внимателно.

— Благодаря — той остави внимателно слушалката на място и притвори за миг очи. Не беше осъзнавал колко изолиран се е чувствал. Единствено съществуването на полицаи като Карол и надеждата, че един ден всички ще станат като тях, правеше работата му поносима. В съзнанието му започна да се оформя една идея.

— А другите двама? — опита се той да отложи решението. — Решиха да проявят разум, така ли?

Леон смукна от цигарата.

— Не им стиска. Страх ги е да не провалят шансовете си за повишение.

— На кого може да му пука за кариера, когато е убит човек като Шаз и никой не прави нищо, за да бъде хванат убиецът? — Саймън почти изплю думите. — Кой би искал да бъде полицай, ако колегите му са като тези?

— Съжалявам — заяви Тони. — Въпреки всичко отговорът е „не“.

— Чудесно — отвърна Кей. Усмивката й можеше да реже замразено месо. — В такъв случай преминаваме на план Б. Окупация. Ще киснем отпред, докато се появиш. Тръгнеш ли за някъде, някой от нас тръгва подир теб. Двайсет и четири часа в денонощието. Ние сме трима, ти — един.

— Шансовете не са на твоя страна — Леон запали нова цигара от предишната.

Тони въздъхна.

— Добре тогава. Явно главите ви не увират. Дано се вслушате в човек, който наистина знае за какво става дума.

Часовникът на арматурното табло показваше няколко минути след седем. От радиото се носеше мелодията от „Стрелците“ — значи часовникът закъсняваше с три минути. Колата на Тони подскачаше по неравния път. Окачването издаваше годинките й. Излезе от последния завой и видя с радост, че прозорците в къщата на Карол светят.

Когато слезе и заключи колата, видя, че тя вече го чака на прага. Не си спомняше кога за последен път е бил толкова щастлив, че му предстои да прекара известно време в нечия компания, че навлиза в нечия чужда територия. Единственото, което я издаде, че бе очаквала да е сам, беше лекото повдигане на веждите.

— Чайникът ври, бирата е изстудена — бяха първите й думи. Тя стисна леко ръката му над лакътя. — Това личната ти охрана ли е?

— Не съвсем. Понастоящем съм нещо като техен заложник — каза той сухо и я последва в къщата. Екипът не чакаше покана. Тримата влязоха по петите му.

— Нали помниш Кей, Леон и Саймън? Обявиха, че ще ми висят на врата като воденични камъни, докато не се съглася да преследват с мен убиеца на Шаз. — Застанал насред дневната, той посочи с пръст дивана и столовете. Тройката седна. — Надявах се да ми помогнеш да ги разубедим.

Карол поклати глава в престорено удивление.

— Те настояват да работят с теб по действителен случай? Божичко, клюкарите явно са си занемарили работата напоследък.

— Първо кафето — Тони постави леко ръка на рамото й и я обърна към кухнята.

— Готово.

Той я последва и затвори вратата зад себе си.

— Извинявай, че те намесвам. Но те не искат да ме послушат. Проблемът е там, че местната полиция се държи така, като че ли Саймън е главният заподозрян, а аз съм втори в класацията. И моите хора нямат никакво намерение да приемат такова отношение. Но ти знаеш много добре какво значи да работиш по случай със сериен убиец, който те засяга лично. Те нямат необходимия опит, за да се справят. Ванс или някой, който е много близък с него, вече е убил най-добрата и най-умната сред тях. Не искам на съвестта ми да тежат още трупове.

Карол сипа кафе във филтъра и включи кафе-машината.

После каза:

— Ти си напълно прав. Само че… освен ако преценката ми не е напълно погрешна, те въпреки всичко ще тръгнат по следите на убиеца. И ако искаш да си сигурен, че няма да загубиш още някого, най-добре е да поемеш ръководството. Трябва да се съгласиш да работиш с тях. Възложи им досадни работи, да ходят, да разпитват, да проверяват — всички тези неща, които се възлагат на начинаещи следователи. Ако възникне нещо опасно, нещо, което според нас е свързано с риск или изисква опитност при разпита, с него ще се заемем ние.

— Как така „ние“?

Карол се плесна с ръка по челото и направи гримаса.

— Защо имам чувството, че ме правят на идиот? — Тя го удари шеговито. — Сложи на подноса захар, мляко и чаши и върви в дневната, преди да съм се ядосала сериозно.

Той се подчини, изпълнен със странно задоволство, че от самотен воин само за няколко часа се е преквалифицирал в капитан на отбора. Още преди Карол да внесе каната с кафе, той бе съобщил новината на изпълнените със самодоволство съотборници.