Вал Макдърмид - Струна в кръвта

Тони сложи лаптопа си на чамовата маса и го отвори, включи го в телефонната линия и включи трансформатора в най-близкия контакт. Останалите насядаха така, че да виждат екрана. Карол попита:

— Как беше разпитът?

— Накрая станах и си тръгнах — отвърна той лаконично, докато чакаше лаптопа да зареди. — Бяха меко казано враждебно настроени. В крайна сметка не могат да повярват, че съм на тяхна страна. Но Саймън води класацията за заподозрени. Имал е лошия късмет да убеди Шаз да пийнат нещо заедно същата вечер, когато е била убита. Но на второ място в класацията определено съм аз.

Той вдигна поглед и Карол видя колко дълбоко е засегнат въпреки привидно спокойния му тон.

— Тъпи копелета — каза тя и сложи чашата му близо до лаптопа. — Йоркширска им работа. Не мога да повярвам, че не искат да се възползват от възможностите ви.

Леон се изсмя невесело.

— Как пък не! Пуши ли се тук?

Карол забеляза как барабани нервно с пръсти по бедрото си. По-добре тютюнев дим, отколкото изпокъсани нерви.

— Вземи една чинийка от шкафа над чайника — каза тя. — Но пуши само тук, моля те.

Леон излезе, а тя взе стола му и седна до Тони, за да следи екрана.

Тони влезе в компютърната система на отдела под потребителското име на Шаз. После посочи трепкащия курсор.

— Цял следобед се тормозя с това. Влизам под името на Шаз, но не мога да се сетя каква може да й е паролата.

Прехвърли отново всички досегашни опити, отмятайки ги по категории. Леон, Кей и Саймън започнаха да дават нови предложения, съдейки по това, което знаеха за покойната. Карол слушаше внимателно и навиваше на пръст къдрици от русата си коса. Когато Тони и останалите изчерпаха всички хрумвания, тя каза:

— Не мислите ли, че пропускате очевидното? На кого се възхищаваше Шаз? Каква искаше да стане?

— Шеф на Скотланд Ярд? Да пробвам с имената на прочути шефове на криминалната полиция?

Карол посегна, придърпа лаптопа към себе си и обяви:

— Прочути профайлъри.

Първо вкара РЕСЛЪР, ДЪГЛАС, ЛЕЙТЪН. Никакъв резултат. Карол се поусмихна криво и написа ТОНИХИЛ. Екранът примигна и на него се появи меню.

— Да му се не види, защо не се хванах на бас — каза тя сухо. Около нея начинаещите профайлъри ликуваха, Леон дори свиркаше възторжено.

Тони поклати удивено глава.

— Какво трябва да направя, за да те убедя да дойдеш при нас? — попита той. — Офицер с твоя чин просто си губи времето при криминалистите. Имаш толкова много административна работа, а би трябвало да канализираш цялото си вдъхновение, за да ловиш психопати.

— Добре де — каза саркастично Карол и побутна лаптопа обратно към него. — Като съм толкова добра, защо не усетих, че предполагаемият пироман изобщо не е луд, а си е обикновен престъпник?

— Защото работеше сама. Това никога не е препоръчително, когато се занимаваш с психологически анализ. Мисля, че профайлърите трябва да работят по двойки — следовател и психолог, така че уменията им да се допълват.

Той свали курсора до директорията на файловете и натисна „ENTER“.

Въпросът за хармонията между техните умове не беше нещо, което Карол би искала да обсъжда тъкмо сега, особено пред толкова проницателна публика. Тя смени ловко темата, обяснявайки набързо на Кей, Леон и Саймън теорията на Тони, че подпалвачът не е пироман, а някой от пожарникарите доброволци, и че предизвиква пожари по съвсем обикновени криминални подбуди.

— Но какъв е мотивът все пак? — попита Кей. — Това е важното, нали?

— Щом става дума за криминално престъпление, най-важното е да се знае кой има изгода от него — подчерта Леон. — И тъй като обектите нямат общи собственици, нито пък са застраховани на едно място, може би става дума за някой по-високопоставен служител в пожарната, който държи да не им налагат повече съкращения на щата.

Тони вдигна очи от имената на файловете, които четеше.

— Добра идея — отбеляза той. — Но малко сложна. А като привърженик на Бръснача на Окам 7 7 Принцип на Уилям от Окам, английски философ от 14 в., съгласно който от две възможни теории се препоръчва приемането на по-вероятната. — Бел.ред. бих предложил най-близкото до ума. Дългове — заключи той и отново се взря в екрана.

— Дългове ли? — по тона на Карол личеше, че не е никак убедена.

— Именно — той се завъртя на стола така, че да бъде с лице към нея. — Някой, който е задлъжнял до уши, човек, чийто кредитен потенциал е потънал в дън земя. Къщата му всеки момент ще бъде отнета заради неплатена ипотека, съдебни изпълнители го притискат отвсякъде, и той се чуди как да запушва дупки.