Вал Макдърмид - Струна в кръвта

Във влака на път към Лийдс, той гледаше невиждащо през прозореца, и в ума му се въртеше една-единствена мисъл — как да убеди полицаите, че човекът, който бе сторил това с Шаз, няма нищо общо с нейните приятели и колеги. Сега, когато се бе озовал в действителната ситуация, му се искаше да бе тръгнал направо за Лондон. Мускулите на раменете му бяха вече схванати. Чувстваше как изтръпването пълзи по гърба към главата му. Всеки момент щеше да го стегне жестоко главоболие.

— Да започнем от самото начало — заяви рязко Маккормик.

— Кога се запознахте с Шарън Боуман? — попита Уортън. Поне не се опитваха да си разпределят ролите на добро и лошо ченге. И двамата се държаха откровено агресивно — представяха се за това, което всъщност бяха.

— Капитан Бишоп и аз разговаряхме с нея в Лондон преди около два месеца. Точната дата е записана в служебния ни дневник. — Успяваше с голямо усилие на волята да говори равно и безизразно. Само машина за гласов анализ би могла да регистрира скритото потрепване на гласа му, но за негов късмет техническият прогрес не бе стигнал до тук.

— И двамата заедно сте разговаряли с нея, така ли? — този път питаше Маккормик.

— Да. След официалното интервю капитан Бишоп се оттегли и аз я подложих на няколко психологически теста. След това младши следовател Боуман си тръгна и аз не я бях виждал до началото на обучението.

— Колко дълго останахте насаме с Боуман? — отново Маккормик. Уортън се бе облегнал на стола си и съзерцаваше Тони с поглед, който съдържаше професионална смесица от подозрение, презрение и съмнение.

— Тестовете отнемат около час.

— Достатъчно време да опознаеш някого, нали?

Тони поклати глава.

— Тестовете не предполагат провеждане на обикновен разговор. Такъв разговор дори не е препоръчителен, защото целта е подборът да бъде колкото е възможно по-обективен.

— И решението да приемете Боуман в отдела беше единодушно?

Тони се поколеба само миг. Ако още не бяха разговаряли с Пол Бишоп, щяха да го сторят. Нямаше смисъл да се отклонява от истината.

— Пол имаше някои възражения. Мислеше, че е прекалено екзалтирана. Моят аргумент беше, че се нуждаем от разнообразие на личности в екипа. Затова той прие Шаз, а пък аз се съгласих с приемането на друго лице, по отношение на което изпитвах известни съмнения.

— И кое беше това лице? — попита Маккормик.

В такава елементарна клопка нямаше да падне.

— По-добре попитайте капитан Бишоп.

Внезапно Уортън се приведе напред. Грубоватото му лице се озова непосредствено пред лицето на Тони.

— Момичето ви хареса, а?

— Що за въпрос е това?

— Повече от ясен. Да или не? Привлекателно ли ви се стори момичето? Почувствахте ли се привлечен от нея?

Тони помълча за миг, подготвяйки внимателно отговора си.

— Да, прецених, че с този външен вид не може да не е привлекателна за много мъже. Лично аз не се почувствах сексуално привлечен от нея.

Уортън парира присмехулно.

— И как точно преценихте? Съдейки по това, което знам, не реагирате като повечето нормални мъже, така ли е?

Тони трепна, сякаш го бяха ударили. Стегнатите му мускули потръпнаха и стомахът му се сви. По време на следствието след онзи случай, по който бяха работили с Карол Джордан, бе неизбежно по време на разпитите да стане дума за сексуалните му проблеми. Получи уверения за абсолютна поверителност на сведенията, и ако съдеше по реакциите на полицаите, с които си бе имал работа оттогава досега, те наистина бяха останали поверителни. А сега смъртта на Шаз Боуман го бе лишила от това право. За миг се зачуди откъде са се добрали до тези сведения. Надяваше се поне, че импотентността му няма да стане предмет на обикновени клюки.

— Отношенията ми с Шаз Боуман бяха чисто служебни — каза той, насилвайки се да говори спокойно. — Личният ми живот няма абсолютно нищо общо с настоящото следствие.

— Това решаваме ние — отбеляза грубо Маккормик.

Уортън продължи.

— Твърдите, че отношенията ви са били делови. Но ние разполагаме с данни, според които сте отделяли на Боуман повече време, отколкото на други служители в отдела. Случвало се е други нейни колеги да пристигат рано сутрин на работа и да ви заварват, увлечени в разговор. Тя е оставала след занятия, за да разговаря с вас насаме. Излиза, че отношенията ви са били много близки.

— Между мен и Шаз не е имало нищо нередно. Откак се помня, ставам рано и обикновено отивам на работа преди всички останали. Питайте, когото искате от хората, с които съм работил. Шаз имаше проблеми с обработката на данни, затова няколко пъти дойде по-рано, за да поработи извънредно. Що се отнася до това, че оставаше да разговаря с мен след общите занятия, това се дължеше просто на увлечението й по нашата работа, а не на някакъв таен мотив. От досегашните си проучвания около личността на Шаз Боуман би трябвало да сте схванали поне едно — че тя беше влюбена единствено в работата си.