Вал Макдърмид - Струна в кръвта

Независимо от това, че като телевизионен журналист бе обработвала военни репортажи, новини за кланета и всякакви лични трагедии, нито едно от тези нещастия и катастрофи не бе засягало човек, когото познаваше лично. Макар й съвсем повърхностно, познанството й с Шаз Боуман я накара да почувства новината като шок — точно защото преживяваше такова нещо за първи път.

— Господи — каза Мики с усилие. Вдигна очи към Бетси и тя прочете страха в очите й. — Тя беше у нас в събота сутринта, а според тази статия е била убита късно същата вечер или в първите часове на неделя. Разговаряхме с нея, а няколко часа по-късно вече е била мъртва. Какво да правим, Бетс?

Бетси заобиколи бюрото, приклекна до Мики, отпусна ръце върху бедрата си и се вгледа в лицето й.

— Няма да правим нищо — каза тя. — Не е наша работа. Тя дойде да говори с Джако, не с нас. Това няма нищо общо с нас.

Мики я изгледа ужасено.

— Не можем да не направим нещо — възрази тя. — Който и да я е убил, трябва да е тръгнал с нея, или да я е заловил, след като е излязла от нашата къща. Най-малкото, което би разбрала полицията, е, че е била жива и здрава и се е движела свободно из Лондон в събота сутринта. Не можем просто да си затворим очите, Бетси.

— Миличка, затвори очи, поеми си дълбоко дъх и се опитай да схванеш какво говориш. Това не е просто някаква поредна жертва на убийство. Тя беше служител на полицията. Това означава, че колегите й няма да се задоволят с една страничка показания, на които ще напишем, че тя е дошла у дома и после си е тръгнала. Ще разчоплят целия ни живот, за да не пропуснат и най-далечната възможност да открият нещо, което засяга смъртта й. И двете знаем, че няма да издържим толкова подробна проверка. Казвам ти, остави цялата работа на Джако. Ще му се обадя и ще го помоля да им каже, че сме били вече заминали, когато тя е пристигнала. Така ще бъде най-лесно.

Мики отблъсна рязко креслото назад. То се плъзна по килима и Бетси едва не падна на пода. Мики скочи на крака и закрачи трескаво из кабинета.

— А какво ще стане, ако започнат да разпитват съседите и се окаже, че някоя любопитна стара мома е видяла пристигането на следовател Боуман и нашето заминаване? Да не говорим за това, че аз бях тази която разговаря първа с нея. Аз уговорих срещата. Нали може да го е записала точно така в бележника си? За Бога, та тя може дори да е записала разговора ни! Не мога да повярвам, че предлагаш просто да си мълчим.

Бетси се изправи с усилие на крака. Вирнатата й брадичка подчертаваше упорито стиснатата челюст.

— Ако престанеш за момент да се правиш на драматична артистка, може и да схванеш, че говоря като разумен човек — каза тя тихо, но гневно. Толкова отдавна бе свикнала Мики да се съобразява със съветите й, че не можеше да допусне отклонение от нормата тъкмо в такъв критичен момент. — Всичко друго ще ни докара само неприятности — предсказа тя мрачно.

Мики застана до бюрото и взе телефонната слушалка.

— Ще се обадя на Джако — каза тя и погледна часовника си. — Сигурно още не е станал. Така поне ще научи новината от мен, вместо да се стресне, като види таблоидите.

— Добре. Може би той ще успее да те вразуми — каза ядосано Бетси.

— Не се обаждам да му искам позволение, Бетси. Звъня, за да му кажа, че ще уведомя полицията — докато набираше номера на съпруга си, тя погледна тъжно любовницата си. — Господи, не мога да повярвам, че си изпаднала в такава паника, та да мислиш, че можеш да не сториш това, което е редно, и да се измъкнеш.

— Постъпвам така от любов към теб — каза Бетси с горчивина и се извърна, за да прикрие неволно избликналите от ярост и унижение сълзи.

— Не, Бетси. Правиш го от страх… Ало, Джако? Аз съм. Виж какво, трябва да ти съобщя една ужасна новина…

Бетси отново се обърна и загледа изразителното лице на Мики, обрамчено от мека руса коса. В продължение на години тази гледка й бе доставяла невъобразима наслада. А сега, докато я гледаше, изпитваше само неудържимо предчувствие за катастрофа.

Джако лежеше облегнат на възглавниците и обмисляше чутото току-що. Самият той се бе подвоумил дали да не се обади на полицията. От една страна, такава постъпка говореше в полза на неговата невинност, защото доколкото знаеше, никой, освен него, Мики и Бетси, не подозираше, че следовател Боуман се е свързала с него. От друга страна, може би бе малко съмнително да се натиска толкова да свържат името му със следствие по тежко криминално престъпление. При това едно от нещата, които знаеше всеки човек, прочел някоя и друга книга за убийци — психопати, бе че те обичат да сътрудничат при разследването на собствените си престъпления.