Вал Макдърмид - Струна в кръвта

— Добро утро, Джим — каза тя бодро.

— Карол — кимна той. — Носиш ли ми някакви новини?

Тя седна срещу него и поклати глава.

— Дойдох да ми дадеш списъка на пожарникарите доброволци, за които говорихме снощи.

Очите му се разшириха.

— Искаш да кажеш, че след като преспа, продължаваш да се занимаваш с тази налудничава идея? — попита той презрително.

— Мислех, че просто не искаш да обидиш госта си.

— Когато става дума за криминално разследване, при всички случаи бих предпочела идеите на Тони Хил пред твоите.

— Ти какво очакваш, да си седя и да те оставя да превърнеш хората ми в изкупителни жертви? — попита той тихо. — И то, след като тъкмо те излагат живота си на риск при всеки пожар?

Карол въздъхна раздразнено.

— Опитвам се да премахна този риск. Не само за твоите пожарникари, а и за разни нещастници като онзи Тим Къфлан, който дори не е бил наясно, че рискува. Не можеш ли да разбереш? Това не е някакъв лов на вещици. Нямам никакво намерение да скалъпвам обвинения на невинни хора. Ако мислиш, че намерението ми е такова, значи не ме познаваш достатъчно, за да имаш правото още веднъж да се появиш в дома ми без покана и да се надяваш, че някога ще прекрачиш прага на къщата ми.

Възцари се дълго, напрегнато мълчание — двамата се измерваха предизвикателно с поглед. Накрая Пендълбъри поклати примирено глава. Устните му бяха така силно стиснати, че бяха заприличали на тънка черта.

— Ще ти дам списъка — каза той с подчертано нежелание. — Но няма да откриеш в него своя пироман.

— Надявам се да е така — отвърна тя спокойно. — Знам, че не ми вярваш, но аз наистина не искам виновникът да е някой от твоите хора. Това за мен би било равносилно на разобличаване на корумпиран полицай. Такива случаи подкопават работата ни. Но не бих могла да пренебрегна възможността, която ми бе представена толкова убедително.

Той се извърна и отиде до един шкаф. Измъкна най-долното чекмедже, извади някакъв лист и го плъзна по бюрото към нея. На него бяха записани имената, адресите и телефоните на дванайсетте пожарникари доброволци в Сийфорд.

— Благодаря — кимна Карол. — Оценявам високо услугата ти.

Обърна се да си върви, но после хвърли поглед назад, сякаш внезапно се бе сетила за нещо.

— Още един въпрос, Джим. Всички тези пожари в един район ли са или са разпилени из околността?

Той изду устни.

— Всички са в центъра на Сийфорд. Ако не беше така, никога не бих ти дал списъка.

Думите му потвърдиха подозренията й.

— Предположих, че е така — тонът й беше дружелюбен. — Вярвай ми, Джим, ще бъда безкрайно доволна, ако успея да изключа от подозрение всички тези хора.

Той извърна поглед.

— Така и ще стане. Познавам ги. Поверявал съм им живота си. Твоят психолог няма и най-бледа представа за тях.

Карол тръгна към вратата. Когато я отвори, отново погледна през рамо. Той се взираше напрегнато в нея.

— Ще видим, Джим.

Токчетата на кафявите й ботуши затракаха надолу по стълбите, докато тя тичаше, за да намери убежище в безличното спокойствие на колата си. Предположението на Джим Пендълбъри, че тя би могла да обвини несправедливо човек от сродни служби, за да приключи случая, я беше наскърбило дълбоко.

— Майната му — каза Карол, след като хлопна с все сила вратата на колата и завъртя яростно ключа. — Майната му на всичко!

Очевидно съзнавайки, че всеки уважаващ себе си психолог незабавно ще прозре всякакви опити за манипулация, те се бяха отказали да разиграват сценарии. Все пак бяха проявили уважение към името и титлата му. На тясната маса в стаята за разпити седяха главен инспектор Маккормик и инспектор Колин Уортън. Лентата се въртеше. Бяха си спестили стандартните твърдения, че всичко това се прави за негово добро.

Първоначално се спряха на откриването на трупа. Въпросите им явно целяха той да заяви, че никога дотогава не е бил в жилището на Шаз и не е знаел кои са прозорците на нейния апартамент. Сега обаче започнаха да навлизат в територия, където хипотезата им имаше по-слаби основания. Тони беше подготвен. Знаеше, че няма да му спестят нищо. Все пак, той всъщност не беше полицай, така че, ако си търсеха изкупителна жертва, биха предпочели него пред някой от хората, които обучаваше. Като прибавим към това и явната неприязън на местната полиция, задето трябваше да приютяват външни лица, ръководени от някакъв всезнайко от Министерството, който в техните очи почти не се различаваше от шаман на сатанистка секта, ставаше повече очевидно, че шансовете да премълчи нещо са минимални. От мига, в който се събуди, бе започнал да разиграва наум всевъзможни сценарии. Докато закусваха, тревогата му от предстоящия разпит се усилваше въпреки старанията на Карол да го убеди, че въпросите ще бъдат рутинни.