Вал Макдърмид - Струна в кръвта

Той си пое дълбоко дъх.

Настана продължително мълчание. Накрая Маккормик попита:

— Къде бяхте в събота?

Тони поклати недоумяващо глава.

— Губите си времето с тези въпроси. Би трябвало да търсите убиеца, а не да се опитвате да изкарате някой от нас виновен. Би трябвало да обсъдим какъв е смисълът на това, което този човек е причинил на Шаз, защо е оставил картината с трите мъдри маймуни върху трупа, защо няма никакви следи и защо убийството не е свързано със сексуално насилие.

Маккормик присви очи.

— Много ми е интересно защо подчертавате толкова настоятелно липсата на физически улики. Откъде бихте могли да научите това?

Тони изпъшка.

— Не съм го научил. Но видях трупа и местопрестъплението. Съдейки по опита си с убийци — психопати, предположих какъв е вероятният сценарий.

— Не само един полицейски служител, но и един близък сътрудник на полицията би оценил важността на веществените доказателства — отбеляза лукаво Маккормик.

— Всеки, който има телевизор в къщата си и умее да чете, оценява значението на веществените доказателства — възрази Тони.

— Но не всеки знае как да заличи всички следи, както би могъл да го знае човек, който е наблюдавал нееднократно как се провеждат огледите на местопрестъпления, нали?

— Искате да кажете, че веществени доказателства няма, така ли? — Тони премина в нападение, хващайки се за единствената информация, която имаше значение по негова преценка.

— Не съм казал нищо подобно — възрази тържествуващо Маккормик. — Убиецът на Шарън Боуман може да си мисли, че не е оставил никакви следи. Само че се лъже.

Тони мислеше трескаво. Не бе възможно да са намерили пръстови отпечатъци или следи от стъпки — това би било в разрез с организираната прецизност на убиеца. Сигурно става дума за косми или нишки от плат. Космите могат да бъдат от полза, ако има заподозрян, за да направят сравнителен анализ. От друга страна, нишките от тъкан биха могли да бъдат проследени от опитен лаборант. Надяваше се, че анализаторите на полицията в Западен Йоркшир са добри.

— Чудесно — отбеляза той.

Маккормик се намръщи.

Уортън отвори една папка, извади някакъв лист и го постави пред Тони.

— Показвам на доктор Хил фотокопие на извадка от бележника на младши следовател Боуман, отнасяща се до седмицата, през която е убита. На датата на нейната смърт има само две записки. „Дж.В., девет и половина“. След това — буквата Т. Заявявам пред вас, доктор Хил, че сте имали среща с Шаз Боуман в събота. И че тази среща действително се е състояла.

Тони зарови пръсти в косата си. Потвърждението на теорията на Карол, че Шаз е решила да разговаря лично с Ванс, не му донесе никакво удовлетворение.

— Инспекторе, лично аз не съм уговарял такава среща. За последен път видях Шаз жива в петък, в края на работния ден. Това, което съм вършил в събота, не е ваша работа.

Маккормик се наведе напред и заговори тихо:

— Не съм много сигурен, че е така. Т като Тони. Може да сте имали среща. Може да сте се срещнали в извънслужебно време, не на територията на участъка, приятелят й да е разбрал и да е побеснял. Може да й е вдигнал скандал и тя да е признала, че предпочита вас пред него?

Устните на Тони трепнаха презрително.

— Не можете ли да измислите нещо по-свястно? Теорията ви е жалка, Маккормик. Имал съм пациенти, чиито измишльотини звучаха далеч по-достоверно. Не е възможно да не съзнавате, че важното в случая е записката, която гласи „Дж.В., девет и половина“. Шаз може да е имала намерение да разговаря с мен след тази среща, но така и не го е осъществила. Ако наистина се интересувате от действията на убиеца в събота, би трябвало да поразпитате Джако Ванс и антуража му.

В момента, в който произнесе името на Ванс, Тони осъзна, че не трябваше да го прави. Маккормик поклати съжалително глава, а Уортън скочи рязко, така че краката на стола му изскърцаха по линолеума.

— Джако Ванс се опитва да спасява живот, а не да го отнема. Вие сте този, който има предистория на убиец — развика се Уортън. — Вие вече сте убивали човек, така ли е, доктор Хил? И както вие, психолозите, непрекъснато повтаряте, наруши ли се веднъж едно табу, няма връщане назад. Вълкът кожата си не мени! Знаете поговорката, докторе. Нали знаете шибаната поговорка?

Тони затвори очи. Болеше го гръдният кош, сякаш някой бе го ударил в слънчевия сплит и дишането му бе секнало. Защитата, която бе успял да си изгради през последната година, рухна. Той отново долавяше мириса на кръв и пот, чувстваше мокротата им по дланите си, чуваше писъците, изтръгнали се от собственото му гърло. Отвори очи и погледна Уортън и Маккормик с такава омраза, каквато доскоро мислеше, че вече не може да изпита.