Вал Макдърмид - Струна в кръвта

— И какво по-точно искате да кажете, господин Маккормик?

— Точно това, което казах. Това е моят участък и аз ръководя разследване на убийство. Служителка на полицията е била… зверски убита и мой дълг е да разбера кой е убиецът. Няма признаци за проникване с взлом в апартамента на Шарън Боуман, а всички свидетелстват, че тя не е била глупава жена. Очевидно е познавала убиеца си. А доколкото ни е известно на този етап, единствените хора, които Шарън Боуман е познавала в Лийдс, са били колегите й от отдела. И вие, доктор Хил.

— Шаз — прекъсна го Тони. — Тя мразеше да я наричат Шарън. Шаз. Това е името й.

— Шаз, Шарън, какво значение има сега — Маккормик махна с ръка. Жестът му напомни на бик, който маха с опашка, за да пропъди муха. — Важното е друго — тя би пуснала в апартамента си само някой от вас. Отделът ви спира работа до второ нареждане. Нямате право да влизате в работни помещения на полицията и да контактувате помежду си. Обсъдил съм вече всичко с капитан Бишоп и Министерство на вътрешните работи. Всички сме на мнение, че това е единственият възможен подход. Ясно ли е?

Тони поклати глава. Това беше вече прекалено. Шаз беше мъртва, убита по ужасен начин. А сега Маккормик се канеше да арестува друг от малцината хора, които биха могли действително да му помогнат да се добере до убиеца.

— При много богато въображение може да се предположи, че донякъде разполагате с правомощия да заповядвате на служителите в моя отдел. Но аз не съм служител на полицията, Маккормик. Не съм задължен да ви се подчинявам. Вие би трябвало да се възползвате от възможностите ни, а не да се опитвате да ни унищожите. Можем да ви помогнем, човече, не разбираш ли?

— Да ни помогнете? — тонът на Маккормик преливаше от презрение. — Да ни помогнете? И какво точно смятахте да направите? Дочух някои от налудничавите идеи на екипа ви. Хората ми се занимават с улики, не ловят мухи. Джако Ванс, моля ви се! Кой знае какво още би ви хрумнало!

— Ние сме на ваша страна — настоя Тони, а по скулите му избиха червени петна.

— И така да е, но някои видове помощ се оказват по-скоро пречка. Искам всички да се разкарате оттук и да не пречите на работата на моите хора. Искам ви утре сутрин в десет в участъка, за да могат служителите ми да вземат от всички вас показания във връзка с убийството на Шарън Боуман. Достатъчно ясно ли се изразявам, доктор Хил?

— Повярвайте ми, мога да ви бъда от полза. Аз разбирам психиката на убийците; мога да преценя какво ги подтиква към престъпления.

— Много сложно — защото са откачени, затова.

— Няма спор, но всеки е луд по свой начин — възрази Тони. — Да вземем например този убиец. Готов съм да се хвана на бас, че няма следи от упражнено сексуално насилие. Така ли е?

Маккормик се намръщи.

— Откъде разбрахте?

Тони прекара пръсти през косата си и заговори настоятелно:

— Не съм разбрал отникъде в смисъл, че никой не ми е казал. Знам, защото съм в състояние да разчета на местопрестъплението следи, които вашите хора не могат да разпознаят. Това не е обикновено убийство със сексуални мотиви, Маккормик, това е умишлено отправено към нас послание. Убиецът иска да ни каже, че никога няма да го хванем, защото е далеч по-интелигентен от нас. А аз мога да ви помогна да го хванем.

— Моето мнение е, че не ви е толкова грижа да заловите убиеца, а да прикриете своите хора — поклати глава Маккормик. — Докопали сте малко информация от местопрестъплението и сега ми развивате някакви измислени теории. Трябва да се понапънете повече, за да ме убедите. А пък не разполагам с достатъчно време, за да ви чакам да измъкнете отнякъде нова клюка. Що се отнася до мен и тукашната централа, с вас приключихме. Шефовете ви от Министерството са съгласни с мен.

Яростта накара Тони да забрави обичайните си помощници — ласкателство и миролюбие.

— Правите дяволски лоша грешка, Маккормик — изръмжа той гневно.

Едрият мъж избухна в смях.

— Ще поема този риск, синко — после посочи с палец към вратата. — А сега се разкарай.

Съзнавайки, че не може да спечели на чужд терен, Тони прехапа здраво бузата си. Металният вкус на прясна кръв бе за него вкусът на унижението. Тръгна с предизвикателна стъпка към шкафа, извади куфарчето си и започна да подрежда вътре досиетата на изчезнали лица и анализите на хората от отдела. После щракна ключалката, обърна се на пети и излезе. Щом минеше отнякъде, всички наоколо млъкваха. Изпита благодарност, че поне Карол не е свидетел на мъчителното прекосяване на сградата. Тя никога не би намерила сили да запази мълчание — а засега мълчанието беше последното оръжие, с което той разполагаше.