Вал Макдърмид - Струна в кръвта

Опитваше се да говори небрежно, но Тони долови желанието й да бъде похвалена и се притесни още повече от това, което се канеше да каже. Понякога му се искаше да е пушач. Тогава би имал какво да прави с ръцете и устата си в такива моменти.

Но тъй като не пушеше, само прокара ръка по лицето си.

— Карол, искам да ти кажа, че според мен всички сте си изгубили времето.

Брадичката й неволно се вирна войнствено нагоре.

— Какво искаш да кажеш?

Думите бяха по-агресивни от тона.

— Искам да кажа, че според мен цитираните пожари не влизат в нито една от познатите категории.

— Тоест не може да става дума за палежи?

Преди той да отговори, на вратата се почука толкова силно, че тя потрепери. Стресната, Карол разля малко от чашата си.

— Очакваш ли някого? — Тони се взря в мрака отвъд прозореца с надеждата да забележи нещо.

— Не — тя скочи на крака и тръгна към тежката дървена врата, която водеше към малка каменна веранда. Когато отвори вратата, в стаята нахлу леден вятър, който носеше мирис на тиня от устието на реката. Карол изглеждаше изненадана. В рамката на вратата се очерта едра мъжка фигура.

— Джим! — възкликна тя. — Не те очаквах.

— Опитах се да ти звънна днес следобед, но попадах само на сержант Тейлър, който ме пращаше за зелен хайвер. Затова реших да се опитам да те хвана на твой терен.

Карол отстъпи и Пендълбъри я последва.

— Извинявай, не знаех, че имаш гости.

— Няма нищо, идваш във възможно най-подходящия момент — отвърна тя и го подкани с жест да се приближи до огъня. — Това е доктор Тони Хил от Министерство на вътрешните работи. Тъкмо обсъждаме палежите. Тони, това е Джим Пендълбъри, началникът на пожарната в Сийфорд.

Тони почувства предизвикателството в смазващото ръкостискане на новодошлия.

— Радвам се да се запознаем — каза той спокойно, решен да не приема поканата за турнир.

— Тони ръководи Националния отдел за психологическо профилиране на престъпници в Лийдс — поясни Карол.

— Трудна работа имате — Пендълбъри пъхна обратно ръце в дълбоките джобове на широкия си модерен шлифер. Когато ги извади отново, държеше във всяка по една бутилка ширазко вино, бутилирано в Австралия.

— Подарък по случай новата къща. Така ще можем да си наквасим гърлата, преди да почнем да говорим за нашия пироман.

Карол донесе чаши и тирбушон. Наля на себе си и на Пендълбъри, а Тони само вдигна чашата си в знак, че остава на бира.

— И така, Тони, какво е заключението на твоите начинаещи профайлъри?

Пендълбъри протегна дългите си крака към огъня, принуждавайки Нелсън да се измести. Котаракът го изгледа неприязнено и се сви на кълбо до краката на Карол.

— Предполагам, същото като на Карол. Проблемът е там, че според мен усилията им са били напразни.

Смехът на Пендълбъри прозвуча прекалено силно в малката къща.

— Да нямам халюцинации? — каза той. — Специалист по профилиране, който признава, че работата по случая е въздух под налягане? Карол, включи ли касетофона?

Питайки се колко ли пъти още ще трябва да се усмихва учтиво, докато се присмиват на професията му, Тони изчака Пендълбъри да се поуспокои и каза:

— Бихте ли използвали тирбушон, за да забиете кол в земята?

Пендълбъри наклони глава на една страна.

— Искате да кажете, че профилирането не е подходящият инструмент за случая?

— Точно това имам предвид. Профилирането функционира при определен тип престъпления, когато мотивацията се дължи на патологична психика.

— Което означава…?

Пендълбъри прибра крака и се приведе напред. Беше явно заинтригуван, но изражението му бе все така скептично.

— Какво предпочитате — трийсетсекундната версия или цялата лекция?

— Предпочитам наръчник за идиоти, нали съм обикновен пожарникар.

Тони прекара пръсти през гъстата си тъмна коса — обичаен жест, след който винаги заприличваше на луд професор от анимационно филмче.

— Добре. Повечето престъпления в тази страна се извършват или за пари, или в момент на афект, или под влиянието на алкохол или наркотици. Разбира се, възможна е комбинация на един или повече от изредените фактори. Престъплението е средство за постигане на определена цел — пари, наркотик, отмъщение, преустановяване на непоносимо за убиеца поведение.

Но има и други, по-рядко срещани престъпления, чиито корени се крият в друга почва. Те се пораждат от непреодолима компулсия — принуда за действие — в душата на престъпника. Нещо го тласка — най-често става дума за мъж — да извършва определени действия и тези действия са сами по себе си цел. Престъплението може да е дребно — вземете например хората, които крадат дамско бельо, проснато да съхне. Но може и да бъде много по-сериозно — като серийните убийства. Подпалвачеството е също такова престъпление.