Вал Макдърмид - Струна в кръвта

Лицето на Карол замръзна в недоумение и ужас.

— Не — каза тя едва чуто, помълча и допълни: — Това е ужасно. Беше така изпълнена с живот.

— Беше най-добрата, Карол. Отчаяно се опитваше да направи всичко колкото е възможно по-добре. Умееше да работи с останалите, без да изтъква, че в сравнение с тях е като състезателен кон между магарета. Това, което онзи човек е извършил с нея, показва, че е искал да унищожи точно нея, нея като личност.

— Защо? — както винаги, Карол започваше с основния въпрос.

— Оставил е върху трупа и една компютърна разпечатка. Рисунка и статия от учебно помагало — за трите мъдри маймуни — отвърна Тони.

В очите на Карол проблесна разбиране, но веднага след това тя се намръщи объркано.

— Сериозно ли мислиш… Онази хипотеза, която тя ни представи преди няколко дни? Не е възможно смъртта й да има нещо общо с това, нали?

Тони потри чело с върха на пръстите си.

— Все се връщам към тази история. Какво друго би могло да бъде? Единственият действителен случай, по който работим, е твоят пироман, но нито един от тях не представи достатъчно сериозна хипотеза, която да представлява заплаха за някого.

— Но все пак — Джако Ванс? — Карол поклати глава. — Бабичките от единия край до другия край на страната са влюбени в него. Половината жени са на мнение, че е секси като Шон Конъри.

— А ти? Какво мислиш ти? — попита Тони. В тона му не се долавяше никакъв скрит умисъл.

Карол попрехвърли въпроса му на ум и се постара да отговори с възможно най-точните думи.

— Не е човек, комуто бих се доверила — каза тя накрая. — Много е зализан и безукорен, но у него няма нищо, което да оставя трайно впечатление. Може да бъде чаровен, да проявява съчувствие, топлота, разбиране. Но щом мине към следващото интервю, предишното все едно, че никога не се е състояло. Като казвам всичко това…

— … това не означава, че можеш да си го представиш като сериен убиец — довърши вместо нея Тони. — Нито пък аз. В обществената сфера се срещат хора, за които не бих се учудил да разбера, че на съвестта им тежи някое и друго убийство. Но Джако Ванс не е един от тях.

Поседяха в мълчание един срещу друг.

— Може пък да не е той — каза Карол накрая. — Може да е някой от прякото му обкръжение. Някой шофьор, помощник, някой от обслужващия персонал, от тези, дето се навъртат постоянно в телевизионните екипи. Как им викаха?

— Организатори.

— Да, именно. Някой организатор.

— Но това не дава отговор на собствения ти въпрос. Защо? — Тони стана и закрачи из стаята. — Не виждам начин това, което тя сподели с нас, да стигне до средите, в които се движи Джако Ванс. Как тогава предполагаемият убиец е разбрал, че тя е по следите му?

Карол се поизви с усилие на стола си, за да го следи, докато минаваше зад нея.

— Тя искаше да бъде звезда, Тони. Струва ми се, че не е искала да се откаже от теорията си. Мисля, че е решила да продължи с разследването на своя глава. И по един или друг начин е събудила подозренията на убиеца.

Тони стигна до ъгъла и спря.

— Знаеш ли… — започна той и млъкна, прекъснат от отварянето на вратата. На прага застана главен инспектор Дъгал Маккормик. Широките му рамене изпълваха рамката на вратата.

Роден в Абърдийн, той напомняше и на вид черните абърдийнски бикове, които отглеждаха в родния му край. Черна къдрава коса падаше над широкото му чело, блестящите тъмни очи сякаш непрекъснато се оглеждаха да видят червен плат, широките скули изопваха носа му напряко през лицето, пълните му устни бяха винаги влажни. Единствено гласът му звучеше като недоразумение. Вместо дълбокия бас, който всеки би очаквал от такава физика, Маккормик говореше с мелодичен тенор.

— Доктор Хил — каза той, затваряйки вратата зад себе си. Погледна за миг Карол и обърна въпросителен поглед към Тони.

— Главен инспектор Маккормик, това е инспектор Карол Джордан от полицията на Източен Йоркшир. Работим с нея по един случай на умишлено подпалвачество — каза Тони.

Карол стана.

— Приятно ми е да се запознаем, сър.

Кимването му бе едва забележимо.

— Моля да ме извините, трябва да поговоря насаме с доктор Хил.

Карол схващаше от първи намек.

— Ще чакам в стола — каза тя.

— Доктор Хил няма да остане тук — каза Маккормик. — Най-добре го чакайте направо на паркинга.

Очите на Карол се разшириха, но тя каза спокойно:

— Много добре, сър. Ще се видим долу, Тони.

Веднага щом Карол затвори вратата зад себе си, Тони се обърна рязко към Маккормик.