Вал Макдърмид - Струна в кръвта

— Периодът е доста голям. Не можете ли да стесните малко границите?

— Аз съм лекар, а не врачка — сопна се заядливо докторът. — А сега смятам да се върна на игрището за голф, ако не възразявате. Ще получите доклада ми утре сутринта.

Тони импулсивно протегна ръка и го спря.

— Докторе, имам нужда от вашата помощ. Знам, че това не влиза във вашите задължения, но ми е ясно също и че имате голям опит в тази област. — Ласкателството винаги помага. — Всички тези рани… Можете ли да прецените дали е била още жива, когато са нанесени, или това е сторено след смъртта й?

Докторът изду пълните си червени устни, обърна се и се взря в трупа на Шаз. Приличаше на малко момче, което се превзема пред старата си леля, за да измъкне от нея повече пари.

— И едното, и другото — отвърна той след известен размисъл. — Очите са били извадени, когато е била още жива. Сигурно устата й е била запушена, иначе би пищяла като че ли я въртят на шиш. Сигурно веднага е припаднала — в резултат на шока и болката. Това, което убиецът е излял в гърлото й, е силно разяждащо вещество, и то е причинило смъртта. Мога да заложа пенсията си, че при аутопсията ще установят пълно разграждане на тъканта на дихателните пътища. Съдейки по количеството изтекла кръв, бих казал, че ушите са отрязани, когато е умирала. Отрязани са много чисто между другото, не на няколко пъти, както се случва обикновено при подобни обезобразявания. Убиецът трябва да е имал страшно здрави нерви и страшно остър нож. Ако се е опитвал да оприличи края й на тези три маймуни, може да се каже, че се е справил много добре. — Той кимна на двамата мъже. — Аз ще тръгвам. Оттук нататък е ваш ред. Пожелавам ви успех в търсенето. Имате работа с абсолютно луд човек.

И той се заклати като патица по алеята към изхода.

— Няма лекар с по-отвратително държание от това копеле в целия Уест Райдинг — отбеляза отвратено Колин Уортън. — Съжалявам.

Тони поклати глава.

— Каква е ползата да се замаскира нещо толкова ужасно с по-изискани думи? Нищо няма да промени факта, че някой е нарязал Шаз Боуман на парчета, като същевременно се е постарал да ни покаже защо го е сторил.

— Какво? — попита Уортън. — Да не съм пропуснал нещо? Какво искате да кажете с това, че ни е показал защо го е сторил? Аз лично не знам защо.

— Нали видяхте рисунката? Трите мъдри маймуни. Не знам, не чух, не видях. Убиецът е унищожил очите, ушите и устата й. Това не ви ли говори нещо?

Уортън сви рамене.

— Вариантите са два — или приятелят й е убиецът, и ако е така, той е луд за връзване и няма никакво значение какви идиотщини се въртят в главата му. Или пък е друг луд, който ненавижда полицаите, защото според него си навираме носовете, където не ни е работа.

— А не мислите ли, че може да става дума за убиец, който е искал да убие именно Шаз Боуман, защото тя си е завряла носа там, където не е трябвало?

— Не виждам как би могло да бъде така — каза пренебрежително Уортън. — Тя никога не е работила по местни случаи, нали? Вашият отдел още практически не функционира, така че не е възможно тя да се е изпречила на пътя на някоя местна откачалка.

— Макар че все още не ни се възлагат нови случаи, ние обработваме стари, но също така действителни. Преди няколко дни Шаз представи една теория за сериен убиец, който не е бил идентифициран досега…

— Онази измишльотина с Джако Ванс? — Уортън не можа да се удържи и се изхили. — Хубаво се посмяхме с нея.

Чертите на Тони се изопнаха.

— Вие не би трябвало да сте запознат със случая. Кой е разнасял служебни тайни?

— О, не, докторе, нямам намерение да накисвам когото и да било. Пък и нали знаете, в участъка тайни няма. Пък и майтапът беше голям, как да го премълчи човек! Джако Ванс — сериен убиец. Следващия път може да се окаже и кралицата — майка! — Той се разкиска неудържимо и потупа покровителствено Тони по рамото. — Съгласете се, докторе, най-вероятно усетът ви е изневерил, като сте подбрали приятелчето й за този отдел. Не е нужно аз да ви обяснявам, че в девет от десет случаи е достатъчно да установим с кого се е чукала жертвата. — Той повдигна замислено едната си вежда. — Или, разбира се, човекът, който открива трупа.

Тони се изсмя подигравателно.

— Ако се опитвате да лепнете убийството на Саймън Макнийл, само си губите времето. Той не е извършил това нещо.

Уортън се обърна с лице към Тони, измъкна пакет цигари и извади една със зъби. Запали я и каза:

— Веднъж бях на една ваша лекция, докторе. Беше в Манчестър. Тогава казахте, че най-добрите ловци са тези, които най-много приличат на плячката си. Казахте, че ловецът и плячката са две страни на една и съща монета. Предполагам, че сте прав. Само дето един от вашите ловци е минал от другата страна.