Вал Макдърмид - Струна в кръвта

— Завесите са все още спуснати — каза Саймън тревожно, когато Тони се изправи до него пред входа. — Отляво е спалнята й. Завесите бяха спуснати още в събота вечерта, когато дойдох да я взема. — Той натисна звънеца, на който пишеше: „Апартамент №1. Боуман“.

Двамата чуха ясно пронизителния звън, който отекваше в апартамента.

— Сега поне знаем, че звънецът работи — отбеляза Тони. Отстъпи назад и огледа внушителната фасада. Бе изминал цял век от откриването на мотора с вътрешно горене и това явно личеше по потъмнелите камъни от йоркските каменоломни, с които бе облицована къщата.

— Може да се мине отзад — каза Саймън, след като най-сетне се отказа да звъни. Без да чака отговор, той хукна по тясната алея. Тони го последва, но не достатъчно бързо. Когато стигна до ъгъла, отзад се разнесе крясък — приличаше на вой на умираща котка. Зави точно когато Саймън се препъваше заднешком по стъпалата, като човек, когото са ударили в лицето. Младият полицай коленичи на тревата и започна да повръща, мънкайки несвързано.

Стреснат, Тони пристъпи колебливо напред. Когато се изкачи на последното стъпало и застана пред френския прозорец, гледката, която бе отнела мъжеството на Саймън Макнийл, го накара да се вцепени. Лишен от мисъл, лишен от способността да изпитва каквото и да било чувство, той се взираше през стъклото в нещо, което приличаше по-скоро на картина на Бейкън 4 4 Френсиз Бейкън (1909–1969). — Английски художник, чийто стил е повлиян от сюрреализма и кубизма и особено от произведенията на Пикасо. Бейкън скандализира много свои съвременници с болезнената си склонност към гротескни изображения. — Бел.ред. , възпроизведена от някой психопат, отколкото на човешко същество. Първоначално той не можа да разбере какво вижда пред себе си.

След миг, когато осмисли гледката, бе готов да продаде душата си, само за да си възвърне блаженото неведение.

Това не беше първият обезобразен труп, който Тони виждаше. Но за първи път му се случваше да познава лично жертвата. Закри за миг очите си с ръка, и потърка вежди с палеца и показалеца си. Не беше време за скръб. Имаше други неща, които можеше да стори за Шаз Боуман, неща, които друг, освен него не би могъл да извърши. Не беше моментът да се свие на кълбо и да скимти като ритнато кученце.

Пое си дълбоко дъх, обърна се към Саймън и каза:

— Съобщи в полицията. След това заобиколи отпред и вземи необходимите мерки никой да не влиза.

Саймън го погледна умолително. Мъката в невярващия му поглед не можеше да бъде пренебрегната.

— Това Шаз ли е?

Тони кимна.

— Това е Шаз. Саймън, прави, каквото ти казах. Обади се в централата. Пази външната врата. Много е важно. Тук незабавно трябва да пристигнат полицаи. Тръгвай.

Той изчака Саймън да се изправи, залитайки, и да тръгне като пиян по алеята. После се обърна и се вторачи през стъклото в обезобразените останки на Шаз Боуман. Искаше му се да отиде по-близо, да премести тялото й, да проучи отвратителните подробности на това, което бе извършено с нея. Но познаваше прекалено добре изискванията за опазване на местопрестъплението, за да ги наруши.

Трябваше да се задоволи с това, което виждаше. За повечето хора то би било повече от достатъчно, но за Тони беше само дразнещ частичен поглед. Първото, което трябваше да направи, бе да престане да възприема тази тленна обвивка като Шаз Боуман. Трябваше да разсъждава спокойно, хладнокръвно и аналитично, за да бъде от полза на следствието. Когато погледна отново трупа на стола, установи, че не е много трудно да не го свързва със спомените си за Шаз. В обезобразената, уродлива глава нямаше почти нищо човешко.

Виждаше тъмните дупки на местата, където преди бяха удивителните й яркосини очи. От тях се бе стекла кръв, превърнала лицето в ужасяваща маска. Устата приличаше на розово-лилава пихтия.

Уши нямаше. Косата стърчеше на слепени от кръв снопчета около местата им.

Погледът му падна върху скута й. На гърдите й беше опрян голям лист хартия. Тони беше прекалено далеч, за да разчете буквите, но рисунката се виждаше съвсем ясно. Трите мъдри маймуни. Внезапно го втресе. Не можеше да прецени от такова разстояние, но не виждаше никакви признаци на сексуално насилие. Образите на трите маймуни му бяха достатъчни да разчете сцената. Това не беше убийство по сексуални подбуди. Шаз не бе станала жертва на случаен психопат. Това беше екзекуция.

— Не си сторил това за удоволствие — прошепна той тихо. — Искал си да й дадеш урок. Искал си да дадеш урок на всички нас. Искаш да ни кажеш, че ти си по-добър от нас. Подиграваш ни се, показваш силата си, защото си убеден, че няма да намерим нищо, с което да докажем вината ти. И ни предупреждаваш да не си врем носовете в твоята работа. Защото си самомнително копеле, нали?