Вал Макдърмид - Струна в кръвта

Сега, в понеделник сутринта, Саймън беше сериозно обезпокоен. Едно нещо бе Шаз да му върже тенекия — беше повече от ясно, че тя може да си намери нещо много по-добро от него, и то без особени усилия. Но да не се появи на занятие беше нещо съвсем друго, и то напълно неприсъщо за нея. Саймън изобщо не чуваше мъдрите слова на Пол Бишоп, въртеше се на стола си, нервничеше, а между тъмните му вежди се бяха вдълбали две дълбоки бръчки. Веднага щом столовете заскърцаха, известявайки края на занятието, той хукна да търси Тони Хил.

Откри психолога в полицейския стол. Тони се беше разположил край масата, на която обикновено обядваха специалистите по профилиране.

— Имаш ли време да поговорим, Тони? — попита Саймън. Напрегнатото изражение на тъмните му очи превръщаше лицето му в почти огледално отражение на преподавателя му.

— Разбира се. Сипи си кафе и сядай.

Саймън хвърли колеблив поглед през рамо.

— Работата е там, че останалите ще пристигнат след минута, а пък… ами бих предпочел да говорим насаме.

Тони взе кафето си и папката, която прелистваше, и стана.

— Ще намерим някоя свободна стая за разпити.

Саймън го последва по коридора и двамата влязоха в първата стая, над чиято врата не светеше червената лампичка. Вътре миришеше на пот, застоял цигарен дим, и колкото и да бе странно, на горена захар. Тони яхна един от столовете и търпеливо загледа Саймън, който известно време снова из стаята, преди да се облегне на стената в един ъгъл.

— Става дума за Шаз — каза той. — Тревожа се за нея. Не дойде на занятия тази сутрин, не се обади по телефона, просто изчезна.

Тони разбра веднага, че има още нещо. Негова работа беше да разбере какво.

— Съгласен съм, не е типично за нея. Тя е съвестен човек. Но може да е възникнало нещо неочаквано. Може би някакъв семеен проблем?

Саймън присви устни.

— Може и така да е. Но все пак щеше да се обади на някого, ако беше така. Тя не е просто съвестна, а вманиачена на тази тема. Знаеш, че е така.

— Да не е катастрофирала?

Саймън трепна.

— Именно. Точно това имам предвид. Редно е да се безпокоим за нея, нали?

Тони сви рамене.

— Ако е станала някаква злополука, ще научим много скоро. Или ще се обади тя самата, или ще ни уведоми някой друг.

Саймън стисна зъби. Налагаше се да обясни защо положението е по-тревожно, отколкото изглеждаше на пръв поглед.

— Ако е станала злополука, не е било тази сутрин. Всъщност имах среща с нея в събота вечерта. Обикновено всяка събота излизаме четиримата — Кей, Шаз, аз и Леон — да ядем къри и да пийнем по нещо. Но този път с Шаз се уговорихме да излезем по-рано сами, преди вечеря. Трябваше да я взема от апартамента й — след като веднъж се престраши да започне, сега думите му направо се прескачаха. — Когато отидох там, от нея нямаше и следа. Реших, че е размислила, че е решила да се измъкне, нещо от този род. Но днес вече е понеделник, а нея все още я няма. Мисля, че нещо й се е случило, и то не нещо обичайно. Може да й се е случило нещо, докато си е била в къщи. Може например да се е подхлъзнала в банята и да си е ударила главата — или същото нещо да се е случило някъде по улиците. Може да е в някоя болница в безсъзнание и никой да не знае коя е. Не мислиш ли, че трябва да предприемем нещо? В края на краищата се предполага, че работим в един екип, нали?

Тони почувства как някъде в периферията на съзнанието му се надига ужасно подозрение. Саймън беше прав. За жена като Шаз Боуман бе абсолютно нетипично да изчезне в продължение на две денонощия, особено когато това предполагаше да зареже демонстративно свой колега и да не се яви на работа. Той стана и попита:

— Опита ли пак да й се обадиш?

— Сто пъти. Не е включен дори телефонният й секретар. Затова и предположих, че може да й се е случило нещо, докато си е била у дома. Нали разбираш? Може да е изключила секретаря, когато се е прибрала, а после нещо се е случило и… и аз не знам — заключи той. — Малко се притеснявам, задето съм се паникьосал като хлапе. Може да е много шум за нищо.

Той сви рамене и тръгна към вратата.

Тони протегна ръка и го задържа за лакътя.

— Мисля, че си прав. Ти имаш полицейски инстинкт и усещаш кога нещо не е наред. Това е и една от причините да си член на този отдел. Хайде да отидем до жилището на Шаз и да видим какво ще намерим.

В колата Саймън се приведе напред, сякаш я тласкаше да се движи по-бързо със силата на волята си. Съзнавайки, че няма никакъв смисъл да се опитва да поддържа разговор, Тони спазваше кратките напътствия на младия човек. Когато стигнаха пред къщата, Саймън изскочи от колата още преди Тони да угаси мотора.