Вал Макдърмид - Струна в кръвта

Ванс притискаше тялото си към нея, докато изрязваше качулката над устата — така че тя можеше да вижда и чува, но не можеше да издава никакъв звук, освен приглушени стенания. Той отстъпи, но не преди да притисне жестоко едната й гърда с изкуствената си ръка.

Стоеше пред нея и я гледаше вторачено, прокарвайки острието на касапския нож по ръба на масата. Шаз си каза, че никога не е виждала по-арогантно човешко същество. Позата и изражението му, всичко в него излъчваше егоцентрична увереност в собствената правота.

— Успя да съсипеш седмичната ми почивка — заяви той злобно. — Можеш да ми вярваш, че плановете ми за съботната вечер бяха съвсем други. Да се преобличам в хирургически одежди и да слагам гумени ръкавици в някакво гадно апартаментче в Лийдс не е моята представа за весело прекарване, кучко. — Той поклати глава с искрено съжаление. — Ще си платиш, младши следовател Боуман. Ще си платиш, задето си просто една тъпа малка курва.

Той остави ножа и порови под горната си дреха. Шаз видя как откопча от кръста си малка чанта, дръпна ципа й и извади отвътре някакъв компактдиск. Без да каже и дума повече, той излезе от стаята и Шаз чу познатото бръмчене от включването на компютъра и потракването, когато заработи принтерът. Наостри уши и й се стори, че чува тихото кликване на мишката и шум от удари на пръсти по клавиатурата. После дойде вибриращият звук от поемане и разпечатване на хартия.

Когато се върна, той носеше в ръка лист хартия. Застана пред нея така, че листът беше точно пред лицето й. Тя разпозна разпечатката на една илюстрирана статия от енциклопедия. Не й беше нужно да чете текста, за да разбере смисъла на рисунката в горната част на страницата.

— Знаеш ли какво е това? — попита той.

Шаз само се взираше в него. Макар и зачервени, очите й бяха все така поразителни. Тя нямаше никакво намерение да отстъпи пред него — в какъвто и да било смисъл.

— Учебно помагало, младши следовател Боуман. Трите мъдри маймуни. Не знам, не чух, не видях. Това трябваше да е надслова на учебните ви занимания. За какво ти беше да ми се изпречваш на пътя? За какво ти беше да се вреш в чуждите работи? Но вече никога няма да можеш да правиш това.

Хартията падна на пода. Внезапно той връхлетя върху нея. Ръката му притисна главата й назад. Палецът на протезата беше точно над очната й ябълка — и започна да я притиска, да изтиква надолу и навън, да къса мускули, отделяйки кухото кълбо от основата му. Само Шаз можа да чуе своя писък в собствената си глава, преди да потъне в блажено безсъзнание.

Джако Ванс огледа делото си и видя, че се е справил добре. Тъй като към другите убийства го бяха тласкали съвсем различни подбуди, той никога не бе виждал резултатите в чисто естетическа светлина. Но това тук беше произведение на изкуството, заредено с дълбок символизъм. Зададе си въпроса дали ще се намери достатъчно проницателен човек, който да схване оставеното от него послание и дали, ако го схване, би се придържал към него. Не му се вярваше да стане така.

Приведе се напред и измести малко хартията в скута й. След това, напълно доволен, си позволи да се усмихне. Оставаше му само да провери да не е оставил някакви следи. Започна да претърсва методично апартамента — сантиметър по сантиметър, включително и кошчетата за боклук. Беше привикнал към близостта на трупове, така че тленните останки на Шаз не го притесняваха ни най-малко. Беше се успокоил дотолкова, че докато претърсваше кухнята, започна да си тананика тихичко.

В стаята, която тя бе превърнала в свой кабинет, откри много повече уличаващи данни, отколкото бе очаквал. Кутия с ксерокопия на страници от вестници, купчина листове с набързо нахвърляни бележки, файлове на хард диска на нейния лаптоп и същите файлове, копирани на дискета, разпечатки на различни чернови на анализа, чийто окончателен вариант се намираше в папката, която тя носеше тази сутрин. Нещо по-лошо — не можеше да открие никъде файлове, съответстващи на голяма част от окончателната разпечатка. Имаше копия на дискета — но на хард диска нямаше нищо. Същински кошмар. Когато забеляза модема, той изпадна в паника. Очевидно оригиналните файлове не бяха на нейния хард диск, а някъде другаде — в някой от компютрите на Националния отдел по профилиране. Не съществуваше никакъв начин той да си осигури достъп до тях. Единствената му надежда беше Шаз Боуман да е постъпила с тези файлове също толкова параноично, както явно се бе отнесла към възможността да сподели окончателните си заключения с колегите си. Каквото и да беше положението в действителност, той не бе в състояние да направи нищо. Смяташе да заличи всякакви следи тук и просто да се надява, че на никой няма да му хрумне да рови в нейните служебни файлове. Ако съдеше по познанията по информатика на ченгетата, които познаваше, никому не би дошло на ума, че е имала такива техничарски наклонности. Освен това, нали се знаеше, че отделът реално още не работи по никакви случаи? Така поне бе разбрал той от небрежно зададените тук-там въпроси, които бе отправил на свои познати още преди срещата им, привидно движен от съвсем естествено любопитство. Нямаше причина някой да реши, че такава гротескна смърт може да има нещо общо с обучението й в отдела.