Вал Макдърмид - Струна в кръвта

Приглушената музика внезапно спря. От момента, когато потеглиха, той слушаше хитове от шейсетте години. Шаз си наложи да внимава и да брои отделните песни. Като пресметна приблизително по три минути на песен, прецени, че пътуват вече около три часа, и по нейна преценка след първите двайсетина минути се движеха все по магистрала. Значи вероятно бяха тръгнали на север; ако колата бе се отправила на запад, щяха да излязат доста по-бързо на магистрала. Разбира се, беше възможно и той да я е заблудил умишлено, заобикаляйки Лондон по М25, за да не може тя да се ориентира. Но не й се вярваше да е така; той надали считаше за необходимо да я заблуждава. В крайна сметка не бе възможно да оживее, за да съобщи нещо някому.

Сигурно вече бе мръкнало; струваше й се, че е лежала вързана в къщата в продължение на няколко часа, преди Ванс да се върне и да се заеме отново с нея. Ако отиваха някъде в дълбоката провинция, нямаше да има кой да я види или чуе. Вероятно планът на Ванс беше такъв. Предполагаше, че той е водел жертвите си на някое усамотено място и не виждаше причина да се отнесе с нея по различен начин.

Чу тъпия удар и лекото прищракване, с което се затваря врата на лека кола. После нещо метално издрънча, доста по-близо до нея, и се разнесе меката въздишка на хидравликата при отварянето на багажника.

— Боже, как смърдиш! — изръмжа презрително Ванс, измъкна я и започна да я влачи.

— Слушай сега — гласът му се чу по-отблизо. — Ще освободя краката ти. Ще разрежа връзките. Ножът ми е много, много остър. Обикновено го ползвам за транжиране на месо. Надявам се, че ме разбираш — той почти шепнеше, горещият му дъх проникваше през тъканта на качулката до ухото й. Шаз отново почувства пристъп на гадене. — Ако се опиташ да побегнеш, ще те изкормя като прасе в касапница. Няма накъде да бягаш, ясно ли е? Наоколо е абсолютна пустош.

Само че слухът й опровергаваше твърденията му. За свое учудване тя долавяше съвсем отблизо шума на уличното движение, характерните звуци на живота в големия град. Дори да имаше минимален шанс, не можеше да не се възползва от него.

Почувства за миг студеното острие на ножа до глезените си, после възторга от усещането, че краката й са свободни — сякаш по чудо. Първата й мисъл бе да го ритне и да хукне, но веднага след това кръвообращението започна да се възстановява в обездвижените й крайници, а този процес беше съпроводен с жестоки болки, спазми и бодежи, толкова силни, че тя простена и рухна на земята. Той блъсна силно вратата на багажника, после я изправи рязко на крака. Преведе я през някакъв вход, като ту я влачеше, ту я носеше. Тя удари рамото си в стена, забеляза, че минават по някаква пътека, след което изкачиха няколко стъпала. После той я блъсна и тя се просна върху някакъв под, застлан с килим. Краката й бяха все така безполезни, сякаш гумени.

Макар че беше зашеметена от болка и дезориентирана, звукът от затварянето на вратата и потракването на халките при дърпането на завесите й се сториха някак познати. Обзе я нов пристъп на ужас, тя затрепери и отново изгуби контрол върху пикочния си мехур.

— Ама че си гнусна — присмя се Ванс. Тя отново почувства как я изправя. Този път я тръсна безцеремонно да седне на някакъв твърд стол с облегалка. Преди да успее да привикне към новия вид болка в ръцете и раменете, тя почувства, че отново завързват единия й крак към крака на стола, като счупен крайник към шина. В отчаян порив тя ритна с все сили с другия крак и почувства задоволство от сблъсъка с тялото на Ванс и неговия вик на болезнена изненада.

Ударът по челюстта отметна главата й назад и болката плъзна по целия й гръбначен стълб.

— Тъпа шибана крава — беше единственият му коментар, преди да завърже по същия начин и другия й крак.

Почувства краката му между коленете си. Топлината от близостта на тялото му беше може би най-ужасното нещо, което трябваше да понесе досега. Той вдигна рязко ръцете й, причинявайки й нова болка, и ги завърза зад облегалката на стола, така че тя седеше с напълно изправен гръб. После тя почувства как качулката се смъква от главата й и долови тихия шепот на наточено острие, минаващо през плат. Присвивайки очи от внезапния мъчителен прилив на светлина, Шаз почувства, че стомахът й се свива болезнено. Най-лошите й опасения се потвърдиха. Тя седеше в собствената си дневна, привързана към един от четирите стола с висока облегалка, които сама бе купила от магазина на „Икеа“ преди десетина дни.