Вал Макдърмид - Струна в кръвта

„ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ ТОВА МОМИЧЕ?

Дона Дойл изчезна на 11 октомври, четвъртък. За последен път е видяна в осем и петнайсет сутринта, когато тръгнала за девическото училище в Глосъп. Била е облечена в ученическа униформа — кафява пола и жилетка и бяла шемизета. Носела е черни обувки, черно яке и черна раница. Ако сте я забелязали по което и да било време след посоченото по-горе, моля, свържете се с нейната майка, Полин Дойл“.

Следваше адресът на Коруна Стрийт, и телефонните номера на Полин у дома и в агенцията.

Полин взе едноседмичен отпуск и се зае да обикаля града от сутрин до вечер и да пуска листовки в пощенските кутии. Започна от центъра на града, като раздаваше листовки и по улиците, и постепенно стигна до предградията, без да обръща внимание колко стръмни бяха околните хълмове, или да забелязва мехурите по краката си.

Никой не се обади.

Докато Шаз Боуман лежеше на пода в лондонската му къща, обзета от болка и страх, Джако Ванс оглеждаше нейното жилище. Бе успял да стигне бързо до Лийдс. Спря само веднъж, за да зареди и после влезе в тоалетната за инвалиди на бензиностанцията. Искаше да изхвърли лентата, която бе измъкнал от касетката на Шаз, в коша за санитарни отпадъци. После, на паркинга, строши с крак кутията, чиито частици се разпиляха от силния вятър, който брулеше този ден Средна Англия.

Успя да открие дома на Шаз много лесно, защото намери в колата наскоро купения от нея справочник за Лийдс, в който улицата бе оградена със синя химикалка. Паркира колата малко по-далеч и се насили да овладее изопнатите си нерви, докато вървеше привидно спокойно по улицата. Наоколо нямаше никой. Само няколко момченца играеха крикет на отсрещния тротоар. Той влезе във входа на номер 17 и изпробва един от двата секретни ключа в ключалката на тежката, викторианска външна врата. Това, че успя да отключи от първи опит, го убеди, че висшите сили са на негова страна.

Озова се в мрачен коридор, осветен само от светлината, влизаща през двата тесни прозореца от двете страни на вратата. Взирайки се в мрака, видя пред себе си широко, елегантно стълбище. Очевидно апартаментите на партера бяха два — по един от всяка страна на площадката. Избра левия и отново позна. Задиша по-спокойно, вече напълно убеден, че всичко ще стане така, както го е планирал. Отключи и влезе. Нямаше намерение да остава тук дълго, сегашното му посещение имаше само разузнавателна цел, затова закрачи бързо из стаите. Щом влезе в дневната, разбра, че Шаз не би могла да подбере по-подходящо за целите му жилище. Френските прозорци гледаха към градинка, оградена с високи стени, засенчена от високи плодни дръвчета. В дъното видя врата в тухлената стена.

Оставаше да свърши само още едно нещо. Свали якето и разкопча протезата си. Извади от сака един предмет, който му бяха направили преди две години в едно театрално ателие. Беше обяснил, че му трябва, за да скрои шега на свой приятел. Върху основната конструкция на една негова стара протеза, която бе сменил с по-усъвършенствана, в ателието направиха модел на гипсирана ръка с много реалистично стърчащи от нея пръсти. Когато се убеди, че я е поставил добре, Ванс прибра отново всичко в сака, пое си дълбоко дъх и реши да тръгва обратно.

Излезе през френските прозорци и ги затвори с плъзгане зад себе си, после тръгна спокойно по чакълената пътечка към предната врата. Изпита особено чувство в тила си, под перуката, и се зачуди дали от горните етажи не го наблюдава някой, някой, който ще си спомни, че го е видял, след като работата му бъде разкрита и стане обществено достояние. За да се успокои, той си припомни, че това, което би видял предполагаемият свидетел, не би имало нищо общо с външния вид на Джако Ванс.

Дръпна резето на дворната врата, убеден, че няма кой да го върне на място, докато се върне отново. Озова се в тясна алея между две градински стени, която излизаше на голяма улица. По улицата се отиваше право към центъра. Отиде до гарата пеш, което му отне почти час, но когато стигна, установи, че поредният влак за Лондон тръгва само след десет минути. В седем и половина беше отново в Холанд Парк и си бе възвърнал външността на Джако Ванс.

Преди да се заеме с последните приготовления, пъхна една голяма пица във фурната. Това не се покриваше с представите му за съботна вечеря, но въглехидратите щяха да успокоят нервния му стомах. Напрежението винаги го удряше в стомаха. Всеки път, когато изпитваше някакви притеснения, получаваше спазми, стомахът го болеше и му се повдигаше. Още в началото на телевизионната си кариера се бе научил, че единственият начин да потисне гаденето и къркоренето бе да се нахрани добре предварително. Приготовленията, които извършваше, преди да застане пред телевизионните камери, вършеха чудесна работа и за убийство. Сега си бе създал правило винаги да се храни добре, преди да се заеме с поредната си жертва. И, разбира се, винаги се хранеше заедно с тях, преди да пристъпи към последното действие.