Вал Макдърмид - Струна в кръвта

Веднага щом се убеди, че тя не може да се освободи, той взе чантата й и седна с нея на дивана. Взе и фотокопията заедно с папката, откъдето ги бе извадила, и започна внимателно да преглежда всичко. Прочете набързо откъсите от полицейските сводки, като си каза, че после ще има време да ги огледа по-подробно. Но когато се зае с анализа, който Шаз бе представила на колегите си, той започна да чете по-подробно, преценявайки доколко голяма бе опасността за него. Реши, че не е кой знае каква. Фотокопията на съобщенията във вестниците за негови срещи с публиката нямаха никаква стойност — срещу всяка среща, свързана с изчезване на момиче, той можеше да цитира двайсет, които нямаха такава връзка. Остави анализа и взе списъка с отличителни белези на серийните престъпници. Когато прочете заключението й, така се вбеси, че скочи на крака и я ритна няколко пъти в корема.

— Какво знаеш ти, кучко? — извика той гневно. Искаше му се да види сега очите й. Те вече нямаше да го осъждат, а сигурно молеха за милост.

Натъпка яростно в папката фотокопията и досиетата. Трябваше да ги прочете по-внимателно, но сега нямаше време. Постъпи правилно, като пресече всичко до корен, преди някой да обърне сериозно внимание на инсинуациите на тази мръсница. Бръкна отново в голямата й чанта и извади един бележник. Прелисти го набързо, но не откри нищо интересно, освен телефонния номер на Мики и адреса им. Тъй като нямаше как да отрече, че тя е идвала тук, най-добре бе да не унищожава тази страница. Все пак откъсна няколко страници след последните записки, за да създаде впечатление, че някой е скъсал страници, на които са били записани други срещи. После върна бележника отново в чантата и извади малкия касетофон. Лентата на миниатюрната касета продължаваше да се върти. Спря касетофона, извади я и я остави настрани, при откъснатите листа от бележника. Не обърна внимание на романа на Иън Ранкин, и извади друг, малък бележник, в който тя си бе записвала срещите. На днешната дата имаше само една бележка — „Дж. В., 9,30“. Реши да добави още някакво съкращение и след известен размисъл написа само едно „Т“. Нека си поблъскат главите. На вътрешната страна на корицата откри това, което търсеше. „Ако намерите този бележник, моля да го предадете срещу възнаграждение на Ш. Боумън, Хайд Парк Хил 17, апартамент 1, Хедингли, Лийдс“. Той опипа внимателно вътрешността на чантата. Ключове нямаше.

Ванс върна всичко обратно в чантата, взе папката и отиде при Шаз. Пребърка я внимателно, докато откри връзка ключове в джоба на панталоните й. Доволно усмихнат, той се качи отново горе, този път до кабинета си, и намери достатъчно голям уплътнен плик. Пъхна вътре папката и го адресира до къщата си в Нортъмбърланд, залепи марка и го запечата.

Погледна часовника си и установи, че е малко след десет. Отиде в спалнята и се преоблече. Сложи джинси, една от малкото си тениски и джинсово яке. Намери във високите вградени шкафове един голям сак, после извади бейзболна шапка, към която бе прикрепена много качествена прошарена перука и нахлузи и двете. Ефектът беше забележителен. Когато добави и очила с обикновени прозрачни стъкла и тънки рамки, и пъхна две меки подплънки в хлътналите си бузи, той се преобрази напълно. Можеха да го разпознаят единствено по протезата. Но Джако беше намерил изход.

Излезе от къщата, като внимателно заключи вратата зад себе си, и отвори колата на Шаз. Постара се да запомни точната позиция на шофьорската седалка, после влезе вътре и я пренагласи, за да има къде да разположи по-дългите си крака. Трябваха му няколко минути, за да се ориентира в арматурното табло и да се убеди, че ще може да движи лоста за скорости и да шофира едновременно. После потегли, като спря само за миг, колкото да пусне плика в една пощенска кутия на Ладброук Гроув. Когато навлизаше в шосе M1 малко след единадесет, той си позволи да се усмихне на себе си. Шаз Боуман щеше да съжалява искрено, че се е осмелила да му се изправи на пътя. Но не за дълго.

Първоначално я заболя схванатият крак. Болката прониза като назъбен нож мътното й съзнание. Инстинктивният й опит да се изправи и да разкърши мускулите предизвика жестока болка в китките. Все още бе напълно дезориентирана, а главата й пулсираше болезнено, като че ли някой я блъскаше с чук. Шаз се насили да отвори очи, но не видя нищо. Тогава забеляза, че лицето и е обвито с някакъв влажен плат. Беше нещо като качулка от мека материя, която покриваше цялата й глава и беше така здраво пристегната на шията, че й бе трудно да преглъща.