Вал Макдърмид - Струна в кръвта

Саймън се намеси незабавно.

— Да ги поканим на по бира? — не особено оригиналното му предложение бе посрещнато с пъшкане и присмех от страна на останалите.

Тони се усмихна само с устни.

— Най-вероятно ще ти кажат, че са заети и не могат да дойдат. Други идеи?

Шаз вдигна ръката, в която държеше химикалката.

— Да се съдерем от работа. Ако видят, че си сериозен работник, ще започнат да те уважават.

— Или ще те отпишат като натегач — каза насмешливо Леон.

— Идеята не е лоша — отбеляза Тони, — но и Леон е прав донякъде. Ако възприемете такава позиция, трябва успоредно с това да демонстрирате пълно презрение към всеки, чийто чин е над редови инспектор — това би било трудно, да не говорим, че може да има и обратен ефект. — Всички се разсмяха, а Тони продължи. — Номерът е много прост и ефикасен. — Той отново ги огледа въпросително. — Не се ли сещате? Какво ще кажете за обикновено ласкателство?

Двама от слушателите му кимнаха мъдро. Леон изпуфтя презрително.

— Пак натягане.

— Предпочитам да го приемам като една от многото техники, с които си служи специалистът по профилиране. Не го ползвам за лични облаги, а за да върви по-бързо решаването на възложения ми случай — поправи го Тони меко. — Имам си една мантра, която ползвам при всяка възможност. — Той промени леко положението на тялото си, но това пестеливо движение го промени изцяло — излъчването на спокоен авторитет бе изместено от отстъпчивост и подчинение. Усмивката му стана раболепна. — Разбира се — поде той с умилкващ се тон, — не съм аз този, който решава заплетените случаи с убийства. Това е дело на полицията. — И веднага, също толкова бързо, възстанови предишния си вид. — На мен винаги ми върши работа, но при вас може и да не е така. Но никога няма да ви навреди да споменете пред полицаите, които са натоварени със случая, колко много уважавате тяхната работа и как приемате себе си като малка бурмичка, благодарение на която машината може да заработи още по-добре. — Той замълча, после добави: — Казвайте им го поне по пет пъти дневно.

Всички вече го наблюдаваха широко ухилени.

— Справите ли се с това, съществува реален шанс те да ви осигурят достъп до цялата информация, от която се нуждаете, за да изградите профила. Ако не положите тези усилия, най-вероятно ще премълчават колкото е възможно повече подробности, защото ще ви приемат като съперник за славата, която печели човекът, решил някой нашумял случай. Да видим сега. Спечелили сте полицаите на ваша страна, набрали сте необходимия материал. Време е да започваме работа по профила. Първото, което правите, е да прецените вероятностите.

Той стана и заснова с меки крачки из стаята, като голяма котка, която обхожда своя периметър.

— Вероятността е единственият бог на специалиста по профилиране. Трябва да имаш необорими доказателства, за да се откажеш от вероятното в полза на неговата алтернатива. Лошото на този принцип е, че ще ви спечели толкова освирквания, че постоянно ще ви пищят ушите.

Чувстваше как сърцето му бие по-бързо, а при това още не бе казал и дума за случая.

— Преживях нещо подобно, докато работех по последния си голям случай. Преследвахме сериен убиец, чиито жертви бяха млади мъже. Разполагах с пълната информация, набрана от полицията, благодарение на чудесното си сътрудничество с полицейската служителка, която работеше с мен. Въз основа на информацията започнах да изграждам профила на престъпника. Сътрудничката ми от полицията направи няколко предложения, основаващи се изцяло на инстинкта й. Едно от тях ми даде интересна идея, за която не се бях сетил, защото не познавах добре информационните технологии, за разлика от нея. Но тъй като ставаше дума за нещо, което би било познато на много нисък процент от населението, му дадох сравнително малък процент вероятност. В резултат на това и екипът, натоварен със следствието, не би трябвало да обърне голямо внимание на тази възможност, но бяха закъсали за улики и затова я проследиха. Оказа се, че сътрудничката ми е била права, но това не помогна за напредъка на диренето.

Ръцете му бяха мокри от пот, но поне бе намерил сили да се изправи лице в лице с някои подробности, които още му отнемаха съня. Дори стомахът му вече не се свиваше. Оказа се, че бе необходимо по-малко усилие, отколкото бе предполагал, за да продължи с анализа на случая.

— Другото предложение на сътрудничката си пренебрегнах изцяло, защото ми се стори направо абсурдно. Беше пълна противоположност на всичките ми познания на серийните убийци. — Тони огледа изопнатите им лица. Напрежението му се бе пренесло и на тях и те седяха неподвижни и мълчаливи в очакване на развръзката. — Това пренебрежение едва не ми струва живота — каза той простичко и отново седна на мястото си. Огледа се, удивен, че е в състояние да говори толкова спокойно. — И знаете ли какво? Все пак решението ми беше абсолютно правилно. Защото ако оценяваме по скала на вероятностите, разграфена от едно до сто, нейното предположение беше толкова невероятно, че изобщо не би могло да бъде оценено по нея.