Вал Макдърмид - Струна в кръвта

— Кога могат да започнат работа екипите за анализ на местопрестъплението? — попита тя потиснато.

Пендълбъри направи гримаса.

— Става ли тази сутрин?

Тя кимна.

— Ще свикам екипа, за да бъде в готовност.

После се извърна и каза, сякаш на себе си:

— Точно това не исках да се случва.

— Рано или късно трябваше да се случи. Законът на вероятностите — каза спокойно Пендълбъри, изравнявайки крачките си с нейните, докато вървяха обратно към колата й.

— Трябваше да сме погнали този подпалвач много по-рано — каза Карол, ровейки ядосано из джобовете си за кърпичка, за да забърше мократа пепел от маратонките си. — Това е полицейска немарливост. Трябваше да са го хванали досега. Наша е вината, че е все още на свобода, за да убива хора.

— Не се отнасяш честно със себе си — възрази Пендълбъри. — Тук си от пет минути, а веднага започваш със заключенията. Няма причини да се самообвиняваш.

Карол се отказа от опитите да си почисти обувките, вдигна очи и го изгледа смръщено.

— Не се самообвинявам, макар че действително трябваше да вложим по-големи усилия в случая. Това, което казвам, е, че в определено отношение полицията в този район не е оправдала очакванията на хората, на които се предполага, че служи. А може би и ти трябваше да бъдеш по-настоятелен в разговорите с предшественика ми, след като си смятал, че имаш работа с подпалвач.

Пендълбъри беше видимо шокиран. Не можеше да си спомни кога за последен път е бил критикуван право в лицето от представител на друга обществена институция.

— Мисля, че надвишавате правомощията си, госпожо главен инспектор — заяви той. Възмущението го накара да прибегне до официален тон.

— Съжалявам, ако приемаш нещата така — каза сухо Карол, стана и разкърши рамене. — Но ако искаме да имаме функционираща работна връзка, недопустимо е да жертваме откровеността в полза на удобството. Очаквам да ме уведомяваш винаги, когато считаш, че ние не си вършим работата както трябва. А когато аз забележа неща, които не ми харесват, също няма да ги премълчавам. Нямам намерение да се карам с теб за това. Просто искам да хвана този човек. Но ако само седим и си обясняваме взаимно, че не може да се направи нищо във връзка със смъртта на този нещастник тук, надали ще стигнем донякъде.

В продължение на един кратък миг двамата се измерваха ядосано с погледи. Пендълбъри очевидно не можеше да реши как да отговори на яростната й целеустременост. Най-сетне той разпери ръце в помирителен жест.

— Съжалявам. Права си. Не биваше да се примирявам.

Карол се усмихна и му протегна ръка.

— Хайде и двамата да се опитаме да се справяме по-добре, става ли?

Стиснаха си ръце и той каза:

— Готово. Ще ти се обадя по-късно, когато екипът от съдебна медицина си свърши работата.

Докато шофираше по обратния път, Карол мислеше само за едно. В района действаше маниакален подпалвач, който вече се бе превърнал и в убиец. Нямаше нищо по-важно от залавянето му. Докато чакаше резултатите от лабораторията по съдебна медицина, смяташе да изготви предварителен профил на престъпника. До официалното започване на следствието би трябвало вече да е арестувала заподозрения. Ако Джон Брандън смяташе, че е работила като луда, докато бяха заедно в Брадфийлд, очакваше го голяма изненада. Тъкмо сега Карол Джордан имаше да доказва много неща на много хора. А ако изпиташе колебание в процеса на работата си, ужасната миризма, която сякаш бе полепнала в ноздрите й, щеше да бъде достатъчен стимул да продължи.

Шаз се обърна и погледна часовника. Седем без двайсет. Бяха изминали само десет минути, откак го погледна за последен път. Нямаше никакво намерение да заспива отново. Честно казано, мислеше си тя, докато ставаше и тръгваше към банята, надали щеше изобщо да успее да спи като хората, докато Крис не изпълнеше това, което й бе обещала.

Оказа се, че противно на очакванията си не се почувства неловко, когато я помоли за услуга. Докато пълнеше ваната, Шаз си мислеше, че времето е загладило недоразуменията, нарушили отношенията й със сержант Дивайн, така че сега те бяха същите като в началото, преди поредица от недомлъвки и погрешни ходове да бяха довели до няколко конфликтни ситуации.

От самото начало на кариерата си в лондонската полиция Шаз считаше Крис Дивайн за въплъщение на всичко, което тя самата би искала да бъде. В участъка в Западен Лондон, където работеше Шаз, имаше само две жени — тя и Крис, офицер с по-висок чин. Беше очевидно защо е била повишена. Крис беше опитно ченге с най-високия актив от арести в участъка. Непоклатима в кризисни моменти, тя работеше неуморно, беше надарена с богато въображение и напълно неподкупна, много умна и с чувство за хумор. Нещо повече, тя можеше да се държи приятелски с колегите си — мъже, без да допуска нито за миг да забравят, че е жена.