Вал Макдърмид - Струна в кръвта

Шаз я изучаваше като под микроскоп. Искаше да постигне същото като Крис, искаше да спечели уважението, на което се радваше тя. Беше се нагледала на жени — полицаи, възприемани снизходително като глупачки или просто мацета, и се беше зарекла да не допусне това да се случи с нея. Съзнаваше, че като новопостъпила униформена служителка надали е попаднала дори в периферното зрение на Крис, но по някакъв начин успя да накара другата жена да я забележи, докато се стигна дотам, че винаги, когато смените им съвпадаха, човек можеше да ги открие в някое ъгълче на кафенето да пият безобразно силен чай и да говорят по работа.

Още същия ден, когато Шаз набра достатъчно стаж, за да се кандидатира за помощник в криминалния отдел, тя внесе молбата си. Препоръката на Крис реши нещата и няколко седмици по-късно Шаз отслужи първата си нощна смяна заедно със сержант Дивайн. Трябваше да мине доста повече време, за да осъзнае хомосексуалните наклонности на Крис, както и погрешното й предположение, че Шаз е търсела близостта й по сексуални, а не по професионални причини. Нощта, когато сержант Дивайн я целуна, беше най-мъчителната в цялата й досегашна кариера.

За миг дори се изкуши да се подаде — толкова силно бе вкоренена у нея професионалната амбиция. После се осъзна. Шаз знаеше, че не я бива особено в установяването на интимни връзки, но също толкова категорично знаеше, че интересите й съвсем определено са ориентирани към мъже. Беше отскочила от прегръдката на Крис по-уплашено, отколкото от дулото на рязана пушка. Последиците бяха повод за неприятни спомени и предизвикваха мъчителна смесица от чувства и у двете: унижение, смущение, гняв и разочарование. Най-разумното би било една от двете да помоли за друго назначение, но Крис не желаеше да напуска участъка, който познаваше като петте си пръста, а Шаз беше прекалено упорита, за да се откаже от първата си възможност да получи постоянно място в криминално-следствения отдел.

Затова между тях се установи някакво неловко примирие, благодарение на което можеха да продължат да работят в един екип, но правеха всичко възможно, за да избягват общите смени. Шест месеца преди Шаз да замине за Лийдс, Крис получи повишение и отиде да работи в Ню Скотланд Ярд. От този ден до мига, в който Шаз застана на прага на жилището на Крис, двете не бяха разменили и дума.

Шаз наряза пресни плодове в овесените си ядки. Беше успяла да преглътне гордостта си по-лесно, отколкото бе очаквала, и да помоли Крис за помощ — може би защото самата Крис се смути от това, че в апартамента й Шаз бе заварила една своя позната от участъка в Нотинг Хил Гейт, която очевидно бе прекарала нощта в леглото й. Когато Шаз обясни какво иска от нея, Крис прие незабавно, съзнавайки много ясно защо младата й колежка се задълбочава в проучванията много повече, отколкото водещият специалист би очаквал от участниците в курса. Освен това на Шаз й се стори, че съдбата отново се намесва в живота й, защото се оказа, че Крис не е на работа на другия ден и щеше да осигури на Шаз нужната информация за възможно най-кратко време.

Докато гълташе разсеяно закуската си, Шаз си представяше как Крис ще прекара вероятно целия ден в читалнята на националния архив на периодичния печат в Колиндейл и ще копира страница след страница от провинциалните вестници, докато покрие целия период, обхващаш седемте изчезвалия, събудили нейния интерес. Докато плакнеше празната купичка, в стомаха й се надигаше радостно вълнение. Не можеше да разбере защо е толкова уверена, но беше сигурна, че в старите броеве от провинциалните вестници ще намери нещо, което ще й осигури първата крачка към истинските доказателства.

Никога досега не беше грешила. Освен, разбира се, в случая с Крис. Но това, каза си тя, бе нещо съвсем различно.

— Случаите, върху които работим, действат вбесяващо на повечето полицаи. Така е, защото в тях престъпниците не реагират като всички нас — Тони се огледа, за да се убеди, че го слушат, а не продължават да ровят из документацията. Леон изглеждаше разсеян, но Тони вече бе свикнал на преструвките му и не му обръщаше особено внимание. Приключил огледа, той продължи. — Съзнанието, че имаш работа с човек, който действа по свои собствени правила, може да смути всекиго, дори обучените полицейски служители. И тъй като за тях ние сме външни хора, въпреки опитите ни да открием логика в странностите на престъпника, те са склонни да ни приемат повече като част от проблема, отколкото като възможност за неговото решение. Затова е изключително важно на първо място да изградите добри работни контакти със съответните служители на полицията. Всички сте работили в криминално–следствени отдели, затова може би имате някакви предложения как би могло да стане това.