Вал Макдърмид - Струна в кръвта

Теренът ви е познат. Работата ви е да цитирате заподозрени, които да сравняваме с направения от мен профил. Лий, искам да поговориш с човека, който прави сравнителния анализ и да разпиташ униформените служители дали се сещат за някой, който отговаря на тези характеристики. Аз ще започна да правя по-подробен профил. Томи и Дай да се заемат с рутинната работа по престъплението, да поддържат връзка с пожарникарите и да организират разпит на жителите на квартала. Всъщност не би трябвало да ви обяснявам как се разследва убийство…

На вратата се почука, тя замълча, после подвикна:

— Влез!

На прага застана Джон Брандън. Това, че никой в участъка не дойде да я предупреди за пристигането на големия шеф, беше за нея достатъчно показателно — имаше да положи още много усилия, докато бъде приета от служителите на полицията в Източен Йоркшир. Тя скочи на крака, Томи едва не падна, докато ставаше припряно от стола, а Лий си удари лакътя в кантонерката, докато заставаше прав. Само Дай Ърншоу не промени позата си — и без това стоеше права, със скръстени отпред ръце.

— Извинете, че ви прекъсвам, главен инспектор Джордан — каза любезно Брандън. — Може ли да поговорим?

— Разбира се, сър. И без това почти приключихме. Знаете какво има да вършите, можете да започвате — усмивката на Карол би могла да се счете и като окуражаване, и като знак за приключване на разговора. Тримата младши офицери се измъкнаха от кабинета, без дори да погледнат назад.

Брандън подкани с жест Карол да седне отново, а самият той разположи дългото си тяло в стола за посетители.

— Става дума за онзи фатален пожар в Уордлоу — поде той направо.

Карол кимна.

— Бях там през нощта.

— Така разбрах и аз. Част от серията, за която говореше?

— Така мисля. Отговаря на всички показатели. Чакам резултатите от пожарникарското разследване, но според Джим Пендълбъри, шефа на пожарната, пожарът има общи характеристики с предишните случаи, които имаме предвид.

Брандън подъвка ъгълчето на долната си устна. За първи път, откакто го познаваше, Карол забеляза у него видимо безпокойство. Той издиша през нос и заяви:

— Знам, че говорихме по този въпрос и преди, знам и че си убедена, че ще се справиш. Не казвам, че няма да се справиш, защото те имам за много добър специалист, Карол. Но искам Тони Хил да се запознае със случая.

— Наистина не е необходимо — Карол почувства как горещина плъзва от гърдите нагоре по шията й. — Освен това сме на съвсем ранен етап.

Мрачното лице на Брандън, напомнящо муцуната на хрътка, сякаш още повече се удължи.

— Това по никакъв начин не изразява съмнение в твоите способности — настоя той.

— Съжалявам, но от моя гледна точка изразява точно това — отвърна Карол. Постара се тонът й да не е прекалено бунтарски, защото помнеше как се бе подразнила преди малко от неподчинението на Томи Тейлър. — Сър, едва започнахме със следствието. Не е изключено да приключим само след ден-два. Не е възможно в Сийфорд да има чак толкова потенциални подпалвачи, които да отговарят на характеристиките на профила.

Брандън се размърда на стола си, като че ли се опитваше да разположи по-удобно дългите си крака.

— Изпадам в доста неудобно положение, Карол. Като началник никога не съм обичал принципа „изпълнявай и не разсъждавай“. Винаги съм вярвал, че нещата вървят по-добре, ако подчинените ми разбират ясно причините за заповедите ми. Никога не съм искал да разчитам на сляпо подчинение. От друга страна, по оперативни причини някои неща просто трябва да се приемат, без да се настоява за обяснение. А когато участват и други полицейски подразделения, които не са под мое командване, дори сам да съм убеден, че няма основание за поверителност, съм длъжен да се съобразя и с техните изисквания. Разбираш ли ме? — Той повдигна вежди в тревожен въпрос. Ако сред подчинените му имаше човек, който бе в състояние да разбере какво се крие зад тези общи приказки, това бе тъкмо Карол Джордан.

Тя се намръщи, докато обмисляше думите на Брандън.

— Значи, да предположим — поде тя бавно, обмисляйки всяка дума, — че е създаден нов отдел със специално предназначение и този отдел има нужда от добронамерен полицейски екип, който да му предостави случаите си като опитни зайчета. Ако случаят е такъв, дори да считате, че ръководителят на въпросния екип има пълното право да бъде уведомен за това, вие ще бъдете задължен да спазите изискванията на въпросния отдел за поверителност и няма да уведомите подчинените си за действителната причина, поради която предоставяте случая? Така е, нали, сър?