Вал Макдърмид - Струна в кръвта

Брандън се усмихна с благодарност.

— Хипотетично казано, да.

Карол не отвърна на усмивката му.

— Според мен този случай не е подходящ за подобен експеримент, сър.

Брандън я изгледа учудено.

— Защо не?

Карол поразмисли. Малко бяха завършилите полицейската школа, които напредваха в кариерата бързо като нея, особено пък ако бяха жени. Благодарение на помощта на Джон Брандън бе достигнала по-далеч, отколкото би могла да се надява. Освен това дори не бе сигурна, че действителните причини за нежеланието й са тези, които се канеше да изтъкне. Независимо от всичко това, бе рискувала дотук, а Карол Джордан не се отказваше лесно.

— Нашият екип се гради отскоро — започна тя предпазливо. — Току-що съм пристигнала тук, за да ръководя хора, които отдавна работят заедно. Опитвам се да изградя работни взаимоотношения, които ще ни позволят да защитаваме и служим на обществеността. Не мога да се справя с такава задача, ако ми отнемат първия голям случай.

— Никой не ви отнема случая, главен инспектор Джордан — тонът на Брандън отговаряше на студената официалност на Карол. — Говорим за ползването на услугите на новия отдел за консултация.

— Ще се създаде впечатление, че ми нямате доверие — настоя Карол.

— Глупости. Ако нямах доверие в способностите ти, за какъв дявол трябваше да настоявам да получиш повишение и да заемеш този пост?

Карол поклати невярващо глава. Той май наистина не я разбираше.

— Убедена съм, че участъковите клюкари много бързо ще намерят обяснение за настояванията ви, сър — каза тя с горчивина.

Брандън, схванал най-сетне намека, ококори очи.

— Мислиш, че… Не е възможно… Това са глупости! Никога не съм чувал нещо по-абсурдно!

— Щом така мислите, сър — отвърна Карол с крива усмивка и прекара пръсти през гъстата си руса коса. — Не съм предполагала, че изглеждам толкова зле.

Брандън клатеше невярващо глава.

— През ум не ми е минавало, че някои хора могат да изтълкуват повишението ти по този начин. Според мен е очевидно колко способен полицай си. — Той въздъхна и отново задъвка устната си. — Сега положението ми е още по-трудно, отколкото когато влязох тук.

После вдигна очи, явно взел решение.

— Това, което казвам, е напълно неофициално. Пол Бишоп има проблеми с местната полиция в Лийдс. Показали са недвусмислено, че не желаят новият отдел да работи на тяхна територия и че нямат никакво намерение да му предоставят информация за случаите си. Има нужда от истински случай, за да започне действително обучение на офицерите от отдела, а по разбираеми причини, не би искал да ги пуска отсега по следите на вероятен сериен убиец или изнасилван. Обади ми се, защото сме наблизо, и ме помоли да се огледам за някой случай, с който профайлърите могат да започнат, преди да тръгнат официално да разрешават случаите на всеки, който ги призове. Честно казано, смятах да им предложа твоя пироман още преди този смъртен случай.

Карол се опита да прикрие гнева си. Винаги ставаше така. Тъкмо решиш, че си ги научила да се държат прилично с теб, и те отново се превръщат в неандерталци.

— Сега обаче вече става дума за убийство. Трудно може да се намери по-тежко престъпление — отбеляза тя. — За да съхраня самоуважението си, да не говорим пък за авторитета ми пред екипа, аз трябва да ръководя следствието. Не желая да ме гледат как се влача подир екипа на Националния отдел по профилиране — продължи тя студено. — Ако считах, че гастролът на спешния отдел е най-добрият полицейски подход към разкриването на сериозни престъпления, щях да се кандидатирам за място в екипа. Не съм очаквала, че ще подкопавате работата ми по такъв начин… сър — обръщението прозвуча като обида.

Методът на Брандън за справяне с неподчинението беше различен от този на Карол. Човек с неговото положение нямаше защо да прибягва до прикрити заплахи. Можеше да си позволи да бъде по-изобретателен.

— Нямам никакво намерение да подкопавам работата на подчинените си, инспектор Джордан. Точно затова вие ще бъдете единственият полицейски офицер, който ще има директен контакт с отдела по профилиране. Вие ще ходите при тях в Лийдс, те няма да идват тук. Ще подчертая в разговора си с капитан Бишоп, че подчинените му нямат право да обсъждат случая с който и да било друг служител от полицията на Източен Йоркшир. Надявам се, че това ви задоволява?

Против волята си Карол се възхити на съобразителността на своя началник.

— Заповедите ви са повече от ясни — отвърна тя и се облегна назад примирено.