Вал Макдърмид - Струна в кръвта

Сега вече той започна да се чуди какво прикрива нейният поглед. Мики отново се владееше съвършено, поддържайки израз на учтив интерес — нещо, което по-късно щеше да й свърши отлична работа в ролята й на любима интервюираща журналистка на нацията.

— Не умея да гладя — отвърна тя.

— Винаги съм се чудел какво точно прави отговорникът за връзки с обществеността — парира Джако със суха насмешка.

— Не го казвай пред Бетси.

— Спазарихме ли се?

Джако покри ръката й със своята.

— Спазарихме се — отвърна тя, измъкна ръката си и стисна пръстите му.

Тежката воня блъсна Карол в носа още щом отвори вратата на колата си. Няма нищо по-отвратително от миризмата на изгоряло човешко месо, а доловиш ли я веднъж, никога не можеш да изтриеш спомена от съзнанието си. Като се опитваше да не се дави забележимо, тя се отправи към Джим Пендълбъри, който като че ли даваше импровизирана пресконференция, осветен от преносимите прожектори на пожарникарите. Тя забеляза журналистите още щом шофьорът й навлезе с колата в паркинга, и помоли да я остави малко встрани, по-далеч от редицата аленочервени коли, където пожарникарите все още обливаха тлеещия склад с водни струи. По-назад се тълпяха около половин дузина полицаи. Един-двама следяха приближаването на Карол с известен интерес, но скоро се обърнаха към далеч по вълнуващата гледка на догарящия огън.

Карол спря по-встрани, докато Пендълбъри продължаваше да дава кратки и предпазливи отговори на представителите на местната преса и местните радиостанции. Като разбраха, че на този етап надали ще научат нещо интересно от началника на пожарната, те започнаха да се разотиват. Ако някой бе забелязал блондинката, облечена в шлифер, която стоеше малко по-назад, вероятно я бе счел също за репортер. Засега само криминалните репортери познаваха Карол, а беше прекалено рано, за да може събитието да се превърне от новина в репортаж за престъпление. Щом нощните репортери кажеха някъде, че пожарът във фабриката не само е отнел човешки живот, но може и да е резултат на палеж, сутрешната задача щеше да очаква чакалите от криминалния отдел на поднос. Нищо чудно един-двама от тях да бъдат изритани безцеремонно от леглото, също както стана и с нея.

Пендълбъри я поздрави с мрачна усмивка.

— Миризмата на ада — отбеляза той.

— Недвусмислено.

— Благодаря, че дойде.

— Благодаря, че ме уведоми. Иначе щях да разбера едва сутринта в офиса, от нощната сводка. А в такъв случай бих пропуснала насладите, предлагани от съвсем прясно местопрестъпление — отвърна сухо Карол.

— След онзиденшния ни разговор предположих, че това е съвсем по твоята част.

— Мислиш ли, че е нашият подпалвач?

— Не бих ти се обадил в три и половина през нощта, ако не бях почти убеден — каза Пендълбъри.

— Какво е положението тук?

— Искаш ли да погледнеш?

— След малко. На първо време ми стига словесно описание, докато успея да се съсредоточа върху това, което ми казваш, вместо върху състоянието на стомаха си.

Пендълбъри като че ли се поучуди, сякаш бе очаквал тя да приема такива ужасии като нещо естествено.

— Добре — каза той колебливо. — Обадиха ни се малко след два часа от една от вашите патрулни коли. Правели обиколката си, когато видели пламъци. Две бригади пристигнаха тук за седем минути, но цялата сграда пламтеше. За половин час пристигнаха още три цистерни, но нямаше начин да спасим постройката.

— А трупът?

— Веднага щом потушиха донякъде огъня в отсамния край на склада — отне им някъде около половин час, видяхме тялото в единия ъгъл. Имало е нещо като ниша в този край. Съдейки по пепелта, ми се струва, че в нея са складирали кашони. Още никой не е успял да влезе, температурата е много висока и съществува опасност стените да се срутят, но по това, което се вижда, предполагам, че тялото е зад влажната купчина пепел в самото дъно на нишата.

— Според теб не съществува никакво съмнение, че там има труп, така ли? — Карол сама съзнаваше, че се лови като удавник за сламка.

— Само едно нещо на този свят мирише като изгоряло човешко месо — изгорялото човешко месо — каза без усукване Пендълбъри. — Освен това мисля, че очертанията на трупа се виждат. Ела да ти покажа.

Две минути по-късно Карол стоеше до Пендълбъри на известно разстояние от димящите останки, което той определи като безопасно. Горещината й се струваше смущаващо силна, но работата в полицията я бе научила да се доверява на преценката на експерти. Би било обидно да се дръпне назад. Докато Пендълбъри сочеше овъглените форми, останали след огъня и водата в дъното на товарната рампа, й стана ясно, че обяснението на шефа на пожарната е единственото логично.