Вал Макдърмид - Струна в кръвта

— Е, има вече десет дена, откак новината гръмна във вестниците. Историята на Джако и Джили и тяхната раздяла вече омръзна на публиката. Затова се чудех кога ще ми поднесеш сметката за извършената услуга.

Гласът му звучеше меко, но когато се взря в очите му, тя изпита чувството, че гледа заледена локва в тресавище.

Мики поклати глава и седна на ръба на леглото му. Изражението й беше съвсем спокойно, но той знаеше, че мисли трескаво и преценява как точно да го подхване.

— Не разбирам какво имаш предвид.

Явно печелеше време. Усмивката на Джако излъчваше снизхождение.

— Хайде стига, Мики. Не съм вчерашен. В твоята работна среда човек трябва да бъде акула. При вас всеки знае, че направената услуга е като полица с предстоящ падеж.

Видя как тя се колебае дали да го излъже и как се отказва от тази идея; изчака още малко. През това време тя явно се чудеше дали да не му каже истината, но се отказа и от такъв вариант.

— Банковата ми сметка е напълно задоволителна — опита да се измъкне тя.

— Ако държиш да я караме така, моля — каза той небрежно. Здравата му ръка внезапно сграбчи нейната китка. — Но ми се струва, че тъкмо в този момент двете с приятелката ти сте закъсали сериозно.

Голямата му ръка я държеше здраво. Релефът на съвършените мускули се очертаваше ясно и напомняше мъчително за това, което бе загубил. Той не я стискаше болезнено, но тя съзнаваше колко здрава е хватката му — като че ли й бе надянал белезници. Мики вдигна поглед от китката си към непроницаемото му лице и за миг почувства как я прониза страх при мисълта какво ли се крие зад тези безизразни очи. Той веднага нагласи чертите си в лека усмивка и тя забрави страха си. Видя се отразен в очите й — не се забелязваше и следа от нещо зловещо.

— Що за странно твърдение! — възкликна тя.

— Не само журналистите имат връзки навсякъде — каза презрително Джако. — Когато започна да проявяваш интерес към мен, реших да ти върна със същата монета. Името на гаджето ти е Бетси Торн. Заедно сте повече от година. Официално тя отговаря за твоите връзки с обществеността и медиите, но всъщност ти е любовница. За Коледа си й купила часовник „Булова“ от един бижутер на Бонд Стрийт. Преди две седмици пренощувахте в обща спалня с двойно легло в провинциален хотел близо до Оксфорд. Всеки месец на двайсет и трето число й пращаш цветя. Ако искаш, мога да продължавам.

— Само косвени доказателства — отвърна Мики с привидно спокоен глас, но кожата под пръстите му гореше като жарава. — А и не е твоя работа.

— Не е работа и на вестникарите, нали? Но те продължават да ровят, Мики. Всичко е само въпрос на време. Сама знаеш, че съм прав.

— Няма какво да открият, защото няма нищо за откриване — упорито възрази тя, прибягвайки до упорството като последен щит.

— Всичко ще открият — каза уверено Джако. — И точно в това отношение мога да ти помогна аз.

— Да предположим, че наистина имам нужда от помощ… как може да ми помогнеш ти?

Той пусна китката й. Вместо да я разтърка с другата ръка, Мики я отпусна неподвижно.

— Икономистите твърдят, че чистите пари прочистват мръсните. Същото е и в журналистиката. Поднеси им нещо по-интересно и веднага ще забравят мръсната малка клюка.

— Така е, не споря. Какво имаш предвид?

— Какво ще кажеш за „Нова любов в болницата. Героят Джако и телевизионната звезда“? — Той повдигна едната си вежда. Мики се зачуди дали е упражнявал този израз пред огледалото като тийнейджър.

— Каква полза имаш ти от това? — попита тя, след като двамата се бяха огледали внимателно един друг, като че ли се проучваха взаимно като типаж за влюбена двойка.

— Тишина и спокойствие — отвърна Джако. — Нямаш представа от броя на жените, които имат доброто намерение да ме спасят от мъките.

— Някоя от тях може да се окаже истинската.

Джако се изсмя сухо и горчиво.

— Нали си чувала принципа на Граучо Маркс? Не искам да бъда член на нито един клуб, който би ме приел за свой член. Жена, която е толкова откачена да мисли, че имам нужда от спасяване и че тя е тази, която може да ми помогне, е по дефиниция най-неподходящата за мен на света. Не, Мики, това, от което се нуждая, е прикритие. Така че когато изляза оттук — а това ще стане скоро — да мога да продължа живота си, без всяка малоумна курва в страната да живее с мисълта, че аз съм човекът, който ще й осигури лъскав живот. Не ми трябва човек, който изпитва съжаление към мен. А докато не се появи човекът, който ми трябва, ще използвам еротичния еквивалент на бронирана жилетка. Приемаш ли да изпълняваш тази функция?