Вал Макдърмид - Струна в кръвта

Хвърли последен поглед на часовника. Беше време да подкара ленд роувъра по изровения междуселски път към самотната гара на Файв Уолс Холт. Запали свещите и се усмихна доволен. Сега вече беше убеден, че тя е спазила думата си и не е проговорила.

Заповядай в салона, казал паякът на мухата.

Молитвите на Тим Къфлан най-сетне получиха отговор. Откри съвършеното местенце. Товарната рампа беше малко по-тясна от очертанията на фабриката, така че в единия край се получаваше ниша от половин квадратен метър. На пръв поглед изглеждаше, че нишата е пълна със складирани неразгънати кашони. Ако някой се бе вгледал по-отблизо, би забелязал, че кашоните не са натъпкани плътно един до друг и че с известно усилие човек би могъл да се промуши между тях. Човек, обзет от желание да продължи с проучването, би открил малко по-навътре „гарсониерата“ на Тим Къфлан, обзаведена с един мръсен спален чувал и две пазарски торби. В първата торба имаше чиста тениска, чисти чорапи и гащи. Във втората имаше мръсна тениска, мръсни чорапи и гащи, както и един безформен кадифен панталон, който някога може и да е бил тъмнокафяв, но сега цветът му напомняше на цвета на птици, извадени от петролен разлив.

Тим се беше сгушил в единия ъгъл. Беше пъхнал смачкания спален чувал вместо възглавница под костеливия си задник. Ядеше пържени картофи с къри сос от пластмасова кутия, а си беше осигурил и почти литър ябълково вино за приспиване. В студените нощи имаше нужда от допълнителна помощ, за да успее да изпадне в забрава.

Беше прекарал дълги месеци по улиците, докато успее да излезе от хероиновата мъгла, която го бе лишила от нормален живот. Беше изпаднал толкова ниско, че дори не можеше да си осигурява наркотици. Иронията беше там, че всъщност тъкмо това го спаси. Изкара жестока абстинентна криза по Коледа в някакъв приют за бездомни и след края й действително успя да изгази. Започна да продава по улиците „Биг Ишю“ 1 1 Новинарско списание, издавано от благотворителна организация и списвано от професионални журналисти, което се продава единствено от бездомници по улиците — Бел.прев. . Успя да събере достатъчно пари, за да си купи дрехи от магазини на благотворителни дружества, така че вече не изглеждаше като клошар, а просто като бедняк. Успя да си намери и истинска работа на доковете. Не беше постоянна, беше нископлатена, плащаха им от време на време, на ръка — най-мрачният образ на сивата икономика. Но беше някакво начало. И точно тогава откри и тази ниша край рампата във фабриката за резервни части, чийто бюджет явно не позволяваше наемането на нощен пазач.

Оттогава досега бе успял да спести почти триста паунда, на сигурно място в банковата му сметка — единственото нещо, което му бе останало от миналия живот. Скоро щеше да има достатъчно за депозит и плащане на месечен наем в истинско жилище, а щеше да му остава и достатъчно за храна, докато в социалните служби се влачеше делото по неговия иск за помощи.

Тим бе стигнал до дъното и едва не се бе удавил. Но беше убеден, че скоро ще събере сили да изплува обратно на повърхността, на дневна светлина. Смачка празната пластмасова кутия и я хвърли в ъгъла. После отвори бутилката и я изля в гърлото си на няколко бързи глътки. През ум не му мина да се наслаждава на вкуса на виното. Нямаше и основание да го прави.

Щастието рядко се бе усмихвало на Джако Ванс. В повечето случаи той го бе хващал за гърлото и го бе повличал със себе си въпреки отчаяната му съпротива. Още като дете бе осъзнал, че единствената му възможност да се докосне до щастието бе да си го изгради сам. Майка му, измъчвана от тежка следродова депресия, поради която изпитваше отвращение от него, го пренебрегваше почти напълно. Всъщност тя не се държеше зле с него, просто не присъстваше като майка в живота му — в нито един смисъл на думата. Ако някой му обръщаше внимание, това бе баща му, но в повечето случаи това внимание носеше отрицателен знак.

Скоро след като тръгна на училище, красивото дете с вълниста руса коса, хлътнали страни и големи, учудени очи, бе установило, че мечтите не са безпредметно занимание, че има начин да ги осъществиш. Външният му вид на плахо, самотно момченце действаше на някои учители като горелка на ледена висулка. Много скоро откри, че може да ги манипулира така, че те да се превърнат в съучастници в стремежа му да се налага. Това не изличаваше следите от преживяното у дома, но му създаде поле за действие, на което за първи път изпита насладата от упражняването на власт над себеподобните.