Вал Макдърмид - Струна в кръвта

Над автобиографиите бяха сериозните книги; томове със заглавия от рода на „Психопатология на убийства със сексуални подбуди“, „Анализ на местопрестъплението“ и „Маниаци — изнасилвачи: клинично изследване“. Най-горната лавица доказваше амбицията й да бъде сред преследвачите, а не сред преследваните — на нея имаше подбор от юридически наръчници, включително един том с анализи на закона за полицията. Беше действително представителна библиотека и Шаз не я беше събрала за няколкото месеца, откакто спечели конкурса за националния отдел по профилиране. Беше събирала тези книги с години, за да може с тяхна помощ да се подготви за деня, в чието настъпване бе убедена — деня, когато тя щеше да залови прочут сериен убиец. Ако престъпниците се ловяха само с теоретични познания, Шаз щеше да има зад гърба си актив с най-много арести в страната.

Пак беше отказала да отиде с другите трима в някой нощен клуб, въпреки настояванията им. Направи го не само защото никога не си бе падала по нощния живот. Тъкмо тази вечер кабинетът й имаше много по-голяма притегателна сила от всичко, което някой барман или диджей биха могли да й предложат. В действителност цяла вечер бе изгаряла от нетърпение да седне отново пред компютъра и да привърши сравнителния анализ, който бе започнала да прави следобед на цялата си база данни. Откакто Тони им раздаде документацията по случаите, бяха изминали три дни. През тези дни Шаз прекарваше всяка свободна секунда в проучване на схематичните описания на трийсетте случая. Най-сетне имаше възможност да приложи на практика всички теоретични познания и умения, които бе добила от книгите. Беше прочела цялата документация от начало до край — не един, а три пъти. Едва когато се убеди, че е в състояние да разграничи ясно случаите, седна пред компютъра.

Програмата за База данни, която Шаз ползваше, не беше последна дума на модата още когато я бе взела от свой състудент, а сега си беше направо музеен експонат. Но макар да нямаше кой знае какви екстри, й вършеше работа. Представяше ясно материала, позволяваше й да създава свои категории и критерии, по които да се сортира вкараната информация, процедурите съвпадаха с това, което й говореха инстинктът и логиката и следователно не й беше трудно да я ползва. Бе започнала да вкарва информация рано тази сутрин и така се бе вживяла в работата си, че не можа да се откъсне от екрана, за да си приготви нещо за обяд. Предпочете да хапне един банан и половин пакетче бисквити. Накрая се наложи да повдигне лаптопа и да изтърси трохите от него.

Сега, седнала отново пред екрана, свалила най-хубавите си одежди и почистила грима, Шаз беше щастлива. Пръстите й играеха по клавишите, курсорът се стрелкаше по екрана и повикваше менюта, които я интересуваха далеч повече от тези, които се предлагаха в ресторантите. Сортира така наречените бегълци по възраст и разпечата резултата. Повтори същата процедура по показателите: географска област, физически данни, предишни конфликти с полицията, различни аспекти на отношенията в семейството, употреба на алкохол и наркотици, известни сексуални контакти и интереси. Разбира се, следователите не бяха обърнали кой знае какво внимание на хобитата на децата.

Шаз разгледа замислено получените резултати и започна да ги чете един след друг. Беше ги разпростряла по цялото бюро, за да може по-лесно да ги сравнява. Докато прехвърляше разпечатките, вълнението започна полека да клокочи като топла вълна в стомаха й. Прегледа всичко още веднъж, свери данните с приложените към досиетата снимки, за да бъде сигурна, че не си измисля нещо, което всъщност не съществува. После възкликна тихо:

— Разкош! — и въздъхна блажено.

Затвори очи и си пое дълбоко дъх. Погледна отново и всичко си беше на мястото. Група от седем момичета. Първо — положителните съвпадения. Всички имаха късо подстригана тъмна коса и сини очи. Всички бяха на четиринайсет или петнайсет години, високи между метър и петдесет и пет и метър и шестдесет сантиметра. Бяха живели у дома, с един или двама родители. Във всички случаи приятелите и семейството бяха заявили пред полицията, че са потресени от изчезването на момичето, защото не е имало никакви поводи то да избяга от къщи. В седемте случая момичетата не бяха взели почти нищо със себе си, освен по една смяна дрехи — това бе и една от причините, поради които следователите не ги бяха приели сериозно като вероятни жертви на отвличане или убийство. Това мнение се подкрепяше и от часа, когато бяха изчезнали момичетата. Във всички случаи детето тръгвало на училище и никой повече не го бил виждал. Също така във всички случаи се оказваше, че са излъгали, като казвали у дома къде ще прекарат вечерта. И още нещо — макар че то не можеше да се вкара в обработваема категория за компютъра — всички момичета бяха един тип. На снимките погледите им излъчваха предизвикателна чувственост, те флиртуваха с обектива по начин, който доказваше, че са загърбили детската невинност. Момиченцата бяха сексапилни, независимо дали го съзнаваха или не.