Вал Макдърмид - Струна в кръвта

— Ще й се обадиш по телефона веднага щом стигнем до студиото — каза той. Плътният му глас й подейства успокояващо. — Сама знаеш, че тя вероятно няма да те пусне на кастинг, ако разбере, нали? Убеден съм, че според нея работата в телевизията е несериозно нещо, така ли е?

Както винаги, беше преценил всичко съвършено. Дона знаеше, че амбициозната й майка никога няма да допусне тя да пропилее възможностите за следване, за да стане асистентка в някаква си телевизионна игра. Опасенията й се изпариха, тя го изгледа изпод вежди и каза тържествено:

— Няма да кажа нито дума.

— Добро момиче. Вярвам ти. Разбираш ли, достатъчно е да изпуснеш някъде само една думичка и целият проект може да пропадне. Това ще струва много пари, а и много хора могат да загубят работата си. Стига само да споделиш нещо уж много тайно на най-добрата си приятелка, тя после ще го каже на сестра си, сестра й ще каже на приятеля си, приятелят на своя най-добър приятел, а току-виж снахата на най-добрия приятел се оказала репортерка. Или работи в някоя конкурентна телевизионна компания. И шоуто ще пропадне. Ще пропадне и големият ти шанс. Трябва да ти кажа и още нещо. В началото на кариерата си имаш само една минимална възможност. Издъниш ли се тогава, никой никога няма да те наеме отново. Трябва да имаш голям актив от успехи, за да се надяваш, че телевизионните шефове ще ти простят и най-малката слабост.

Той се приведе напред и постави ръка над лакътя й, докато продължаваше да говори, за да я накара да почувства и сексуално вълнение от близостта му в това тясно, затворено пространство.

— Разбирам — каза Дона с пълната сериозност на четиринайсетгодишно дете, убедено, че вече е пораснало и че възрастните не го допускат до тайните си по недоразумение. Обещанието, че той ще й помогне да се озове в света на възрастните, й бе достатъчно да приеме без замисляне всички невероятни измишльотини.

— Мога ли да разчитам на теб?

Тя кимна.

— Няма да ви разочаровам. Нито в това, нито в каквото и да било друго отношение.

Сексуалният намек беше недвусмислен. Беше убеден, че е и девствена. Подсказваше му го отчаяната й готовност — тя му се предлагаше като весталка на жертвеник.

Наведе се напред и целуна меката й уста, която незабавно се отвори под целомъдрено стиснатите му устни. Той се отдръпна веднага и й се усмихна, за да смекчи явното й разочарование. Винаги правеше така, за да има за какво още да мечтаят. Най-старият номер в шоубизнеса. Но пък действаше безотказно.

Карол обра последните останки от индийския пилешки специалитет с последното късче хляб и задъвка с наслада.

— За такова нещо човек убивам — отбеляза тя възторжено.

— Има още — Маги Брандън побутна тежкия глинен съд към нея.

— Няма къде да го побера — изпъшка Карол. — Не остана място.

— Ще ти дам да си занесеш малко у дома — каза Маги. — Ясно ми е какво нечовешко работно време имаш. Последното нещо, за което ще ти остава време, е готвенето. Когато Джон получи повишение и стана заместник-началник на полицията в Брадфийлд, съвсем сериозно мислех да се обърна към началника му за разрешение семейството да се нанесе в свободните килии на участъка, за да могат децата да го виждат от време на време.

Джон Брандън, главен полицейски инспектор на Западен Йоркшир, поклати глава и каза добросърдечно:

— Голяма лъжкиня е жена ми. Приказва такива неща, за да те кара да се чувстваш виновна и да се преработваш, така че за мен да не остава нищо за вършене.

Маги изсумтя.

— Как пък не! Ти как мислиш, от какво е добил такъв вид, а?

Карол хвърли бърз поглед към Джон Брандън. Въпросът беше съвсем уместен. Ако изражението на нечие лице би могло да се определи като „надгробно“, то такова определение подхождаше идеално на Брандън. Лицето му, и без това издължено и слабо, сякаш се състоеше само от отвесни линии — надлъжни бръчки по хлътналите бузи, надлъжни бръчици между веждите, орлов нос, стоманеносива, съвършено права коса. Висок, слаб, и вече леко приведен, достатъчно беше да вземе коса в ръката си и можеше да се яви на прослушване за ролята на Смъртта. Карол се замисли. Дори тази вечер да си говореха на ти, в понеделник сутринта пак трябваше да мине на „Господин Брандън“ и „сър“.

— А пък аз си мислех, че е от семейния живот — отбеляза тя невинно.

Маги се разсмя на глас.

— Остроумна и дипломатична, а? — отбеляза тя и потупа мъжа си по рамото. — Правилно постъпи, Джон, като убеди Карол да зареже глезотиите на Брадфийлд, за да дойде в тази пустош.