Вал Макдърмид - Струна в кръвта

Следваха отрицателните съвпадения. Нито едно от седемте момичета не е било обект на социално-педагогически грижи. Нито едно не е имало проблеми с полицията. Приятелите твърдяха, че някои са пийвали по малко на празник, може дори някоя да си е дръпвала трева, но нямаше никакви свидетелства за злоупотреба с алкохол или наркотици. В нито един от седемте случая нямаше и най-далечен намек, че децата са проституирали или са били обект на сексуално насилие.

Разбира се, така оформилата се група не беше съвършена. Три от момичетата си имали приятел, останалите четири — не. Географските области нямаха никаква връзка помежду си — най-северната точка беше Съндърланд, най-южната — Ексмаут. Между тях имаше изчезвания в Суиндън, Грантъм, Тамуърт, Уигън и Халифакс. Седемте случая обхващаха период от шест години. Интервалите между тях също не бяха еднакви, не личеше и те да намаляват с течение на времето — нещо, което Шаз би очаквала, ако наистина ставаше дума за престъпления на сериен убиец.

От друга страна, можеше да има други момичета, за които тя не знаеше нищо.

Когато Шаз се събуди в неделя сутринта, беше толкова рано, че се опита да заспи отново. Съзнаваше, че има само едно нещо, което би могла да направи, за да напредне в търсенето на връзки в групичката от теоретични жертви — и единствено с тази задача нямаше как да припира. Когато си легна късно през нощта, си каза, че ще уреди всичко с едно телефонно обаждане по обяд на другия ден. Но докато лежеше напълно будна, а мозъкът й трескаво работеше, постепенно й стана ясно, че няма да издържи до обяд.

Раздразнена, че по-нататъшният напредък на работата й зависи от друг човек, тя отметна завивката и стана. Половин час по-късно колата й вече се спускаше към магистрала M1.

Беше се опитала да не мисли, докато вземаше душ, обличаше се и пиеше кафе. Сега, когато пред нея се простираха празните ленти на магистралата, нямаше какво отклонява мислите й. Радиото не беше достатъчно. Дори мъдрите съвети на Тони Хил не можеха да удържат днес порива й. Шаз пъхна нетърпеливо касетка с оперни арии в касетофона и се отказа от всякакви опити да съсредоточи вниманието си върху нещо друго. През следващите два часа и половина нямаше какво друго да прави, освен да прехвърля спомени като стари филми в дъждовен неделен следобед.

Беше почти десет сутринта, когато заслиза с колата по рампата към паркинга до Центъра по изкуствата „Барбикан“. Стана й приятно, когато забеляза, че пазачът на паркинга я помни, макар че явно се учуди, когато видя усмихнатото й лице пред вратата на офиса си.

— Здравей, страннице — каза той весело. — Отдавна не съм те виждал.

— Преместих се в Лийдс — каза тя, внимателно отбягвайки обяснения кога точно е станало това. За последен път бе минала оттук преди осемнайсет месеца, но причините за това си бяха нейна работа.

— Крис не спомена, че ще идваш — каза пазачът, стана и тръгна към нея. Шаз отстъпи, за да може той да излезе от кабинката и тръгна с него надолу по стълбите.

— Всичко стана много набързо — каза тя без по-нататъшни обяснения и отвори вратата на колата.

Пазачът не прояви любопитство.

— Ще останеш ли тук през нощта? — попита той, оглеждайки паркинга за подходящо място.

— Не, няма да остана за дълго — отвърна твърдо Шаз, запали колата и потегли бавно между редиците коли, следвайки указанията на пазача. Паркира на посоченото й място, излезе и отиде при него.

— Ще ти отключа входа за нагоре — каза той. — Е, как е в студения Север?

Шаз се усмихна и отбеляза само:

— Футболът е на по-високо ниво.

Пазачът отвори масивната врата от дебело стъкло и метал и я покани да влезе. „Добре, че не съм терорист“, каза си Шаз, докато чакаше асансьора.

На третия етаж отиде до една врата по средата на постлания с килим коридор. Последва дълго мълчание. Шаз издишваше бавно през нос, опитвайки се да потисне вълнението, от което почти й се повдигаше. Тъкмо се канеше да си тръгне, когато дочу тихи стъпки. Тежката врата се открехна.

В пролуката се видя чорлава кестенява коса, подпухнали кафяви очи със сенки под тях и бръчици между веждите, чип нос и уста, раззината в прозявка, полуприкрита зад масивна ръка с къси, добре поддържани нокти.

Този път пестеливата усмивка на Шаз грейна и в очите й. Топлината й накара Крис Дивайн да се разтопи, и то не за първи път, откакто се познаваха. Тя смъкна ръка от устата си, но не я затвори. Учудването, изписано по лицето й, отстъпи място на радост, а после на смущение.