Вал Макдърмид - Чуждото страдание

Препрочете отново показанията на снабдителя на фирмата за органично произведени зеленчуци. Божичко, колко се бе променил Харистаун по време на няколкогодишното й отсъствие! Едновремешните обитатели на квартала биха проявили интерес към органично произведени зеленчуци само ако им хрумнеше да замерят някого с тях. До такава степен бе погълната от четенето, че рязкото почукване по рамката на вратата я накара да подскочи стреснато. Страниците, които четеше, нападаха по бюрото, докато Карол отдръпна рязко назад стола си. Очите й бяха разширени, сърцето й биеше до пръсване. Е, това е нещо ново, каза си тя. Някогашната Карол Джордан не се стряскаше толкова лесно.

— Съжалявам, не исках да ви стресна — тонът на жената, застанала на прага на кабинета й, бе по-скоро развеселен, отколкото смутен.

Карол имаше навика всеки път, когато се запознаваше с нов човек, да систематизира в мислите си описанието му, като че ли щеше да го въвежда в информационната база данни на криминалната полиция. Среден ръст, слаба, стегната също като самата Карол. Изправени рамене, висок бюст, тесни бедра. Вълниста кестенява коса, подстригана в разпиляна прическа, която бе на мода преди няколко години — вероятно новодошлата се придържаше към нея, тъй като подхождаше на учудващо ангелските черти на лицето й. Тя явно винаги изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се усмихне. Само очите я издаваха; в студения й, нетрепващ поглед на ченге се криеше умора от многообразието на човешките пороци и нещастия. Носеше черни джинси, спортна блуза от черна коприна и златистокафяво яке от мека кожа. Която и да беше тази жена, Карол бе сигурна, че не я е виждала никога досега.

— Бях далеч оттук — каза тя, докато ставаше.

— Че кой не би искал да бъде — очите на жената срещу нея се присвиха в непринудена усмивка, тя пристъпи напред и протегна ръка.

— Сержант Джен Шийлдс. Моят участък е Темпъл Фийлдс.

— Инспектор Джордан — Карол отвърна на ръкостискането й. Ръката на другата жена бе топла и суха. — Значи сте от отдела за борба с порока. Маями Вайс, а? — допълни тя с крива усмивка.

Джен изпъшка.

— О, моля ви. Достатъчен беше един тъп телевизионен сериал, за да ни лепнат отново етикета от лошото старо време. Да, от нравствените съм. Вероятно затова са ни пробутали най-скапания офис, а вие сте на директорския етаж. Е, как върви настаняването?

Карол сви рамене. Беше малко объркана от непринудения дружески тон на другата жена — тя действително бе горе-долу нейна връстница, но с по-нисък чин.

— Все още опипваме почвата. И така, сержант Шийлдс, това посещение на учтивост ли е? Или мога да ви помогна с нещо?

— Струва ми се, че по-скоро аз мога да помогна на вас — Джен размаха тънка папка от плътен жълтеникав картон. Усмивката й стана закачлива.

Карол повдигна вежди и се върна на мястото си зад бюрото.

— Така ли?

— Ако не се лъжа, вашият екип работи по студените досиета, докато ударите джакпота, нали?

— Оглеждаме това-онова, така е.

— И един от преразглежданите случаи е изчезването на Тим Голдинг?

— Добре информирана сте, сержант Шийлдс.

Джен сви рамене.

— Нали знаете как стават тези неща. Клюките се движат по-бързо от куршум.

— А днес ние сме в центъра на вниманието — Карол седна. Искаше й се да изглежда спокойна и самоуверена. — И така, какво сте ми донесли?

— Историята е дългичка — Джен посочи към стола срещу Карол. — Може ли?

Тя седна и кръстоса непринудено крака.

Карол се приведе напред.

— Хайде, давайте.

— Навремето, когато вие работехте тук, бях командирована на работа във вътрешно министерство — в един екип, който си сътрудничеше с ФБР в дългосрочно разследване на педофили, които се възползват от интернет. Вероятно сте чували за операция „Златотърсачи“?

Карол кимна. Медиите бяха връхлетели върху новината за операция „Златотърсачи“ като умиращ от глад койот в месарница. Разследването хвърли мрежите си върху хиляди потенциални престъпници от двете страни на Атлантика: мъже, които сърфираха в интернет и бяха използвали кредитните си карти, за да си купят достъп до сайтове, откъдето биха могли да свалят детска порнография. Но самият обхват на резултатите стана причина операцията да стане жертва на собствения си успех. Претоварените с работа полицейски служби виждаха планините доказателствени материали и вдигаха отчаяно ръце. Карол бе чула как един колега обясняваше, че със служителите, с които разполага, ще му трябват девет години и половина само да разпита всички имена в участъка, за който отговаряше, камо ли пък да се сдобие с разрешение да им отнеме хард дисковете и да провери и тях.