Вал Макдърмид - Чуждото страдание

— Още не мога да повярвам, че си тук — каза Карол, когато келнерът се отдалечи, за да им донесе две бири „Кинг-фишър“.

Той протегна ръка към нея.

— Можеш да ме ощипеш, за да се убедиш, че съм истински.

Тя също се приведе напред и го тупна шеговито по рамото.

— Добре де, от плът и кръв си. Само че защо си тук?

— Напуснах онази работа. Там се чувствах като риба на сухо, Карол. Имах нужда да се върна към работата, която умея да върша най-добре. Вече бях получил предложение да работя като консултант в Европа. А когато Джон Брандън ми каза, че се връщаш в Брадфийлд, се свързах с „Брадфийлд Мур“ и предложих услугите си като клиничен психиатър с плаващо работно време.

— Искаш да кажеш, че си се върнал в Брадфийлд заради мен? — лицето на Карол беше непроницаемо. — Не искам да ме съжаляват, Тони.

— Това няма нищо общо със съжаление. Ти си най-добрият приятел, който съм имал някога. Имам някаква представа колко ти е тежко в момента, Карол. И искам да съм близо до теб, за да мога да ти помогна, ако имаш нужда от мен.

Карол изчака келнера да сервира бирите, после каза:

— Знаеш ли, справям се. Достатъчно дълго съм била ченге. Мога да ловя престъпници и без твоя помощ.

Тони отпи дълга глътка от индийската бира, докато преценяваше как да се справи с умишленото й неразбиране.

— Не съм дошъл да ти помагам да си вършиш работата. Тук съм, защото така постъпват приятелите — той се усмихна накриво. — Освен това се чувствам добре тук. Да можеше да видиш какви кукувици има в Брадфийлд Мур — истинска сбъдната мечта за чешит като мен.

Карол изпръхтя и изпръска хартиената покривка с бира.

— Копеле! Нарочно изчака да отпия от бирата!

— А ти какво очакваш? Работата ми е такава — обучен съм да предизвиквам определени реакции. И така, къде живееш?

— В стаята за гости на Майкъл — временно, докато се оглеждам за някакво жилище под наем — Карол се зае да изучава менюто.

Тони се престори, че прави същото, макар да знаеше, че ще си поръча рибно „пакора“, а после пиле „биряни“. Разбираемо беше, че Карол все още не иска да се ангажира и затова не продава жилището си в Лондон, за да намери нещо постоянно в Брадфийлд. Искаше да си остави възможност за бягство. Въпреки това решението й го тревожеше.

— Сигурно се чувстваш странно — подхвана той. — Все пак, първоначално това беше твое жилище.

— Не е идеалният вариант, а и не мисля, че Луси е в особен възторг от присъствието ми там. Нали не си забравил, че тя е адвокат? Често поема защитата в криминални дела и е развила склонност да гледа на мен така, както собственикът на кокошки гледа лисицата — келнерът се появи отново и те дадоха поръчките си. Когато той се отдалечи от масата, Карол вдигна поглед и срещна очите на Тони. — А ти? Къде си се настанил?

— Имах късмет. Продадох къщата в Селардайк практически незабавно. Току-що си купих жилище тук. Близо до мястото, където живеех преди. Викторианска къща близнак. С три спални и два входа. Стаите са хубави, просторни, с много светлина.

— Звучи добре.

Келнерът остави пред тях чиния с чеснови хлебчета и блюдо с мариновани зеленчуци. Тони се възползва от възможността да се заеме с нещо, което да му позволи да отклони погледа си от Карол.

— Работата е там, че къщата си има приземен етаж. Напълно самостоятелен. Две големи стаи с достъп на естествена светлина, баня и тоалетна, както и малък бокс, който може да се приспособи за кухня — той вдигна очи и я загледа въпросително.

Карол го гледаше втренчено, очевидно не беше сигурна, че той казва това, което тя си мислеше, че казва. После се засмя неуверено.

— За какво ми е кухня?

— Права си. Но все пак върши работа, поне като място, на което да сложиш миялната машина.

— Сериозно ли ми предлагаш приземния етаж на къщата си?

— Защо не? Така ще се реши проблемът с настаняването ти. Пък и присъствието на ченге в къщата ще ми вдъхне известна сигурност — той се ухили. — И което е по-важно, Нелсън ще държи мишките на разстояние.

Карол чоплеше един маринован лимон.

— Не знам. Има ли отделен вход?

— Разбира се. Не бих си позволил да опетня доброто ти име. Има врата, през която се минава към външна стълба и вход в задната градина. Има и вътрешна врата, която води към останалата част на къщата, разбира се. Но няма нищо по-лесно от това да сложим ключалка на нея — той се усмихна. — Дори и резета, ако настояваш.

— Добре си обмислил всичко, нали?

Тони сви рамене.

— Когато оглеждах къщата, това ми се стори добър начин да бъде оползотворена изцяло. Тогава не знаех какви са плановете ти. Но строителите започнаха работа вчера, а бих предпочел ти да се нанесеш там, вместо някакъв непознат. Виж, не е необходимо да решаваш веднага. Помисли на спокойствие, преспи, няма нужда да бързаш.