Вал Макдърмид - Чуждото страдание

Мерик влезе в стаята. Пред себе си видя мъжа, приведен край зидания нар, осветен от лъча на големия фенер. Не можеше да има никакво съмнение. Това беше човекът, чиято снимка висеше на таблото в работната им стая.

Усмивка на задоволство плъзна бавно по лицето на Мерик.

— Ник Сандърс, арестувам ви по подозрение в убийство — каза той, наслаждавайки се на всяка дума.

Беше се отпуснал прекалено рано. Както стоеше приведен, Сандърс се обърна и скочи, поваляйки Мерик. Опита се да го прекрачи и да побегне през тунела, но пространството беше прекалено малко. Мерик се вкопчи в крака му, Сандърс залитна, блъсна се в стената и се препъна, падна назад и удари главата си в нара.

Той изпъшка и се отпусна. Мерик се изправи с усилие и тръгна, залитайки, към Сандърс. За негово най-искрено съжаление другият още дишаше. Мерик го претърколи на една страна, без да го е грижа, че пренебрегва начина, по който се постъпва с хора с наранявания на главата, и забеляза със задоволство нарастващата подутина на челото му. Озърна се и се приведе, за да намери белезниците. Сандърс скочи внезапно нагоре и напред, сграбчи тежкия фенер и замахна с все сили към главата на Мерик. Улучи го в слепоочието. Пред очите на Мерик се спусна червена завеса, после всичко потъна в мрак.

Карол се взираше невярващо в Джен Шийлдс.

— Ти си жертвата, така ли? Глупости. Къде е Пола?

Джен заговори по-тихо, с мек, топъл глас.

— Нямам представа, Карол. Защо не попиташ доктор Хил? Нали ти казах, в случая аз съм потърпевша. Прибирам се у дома и установявам, че някой е влязъл в къщата ми с взлом. Открих го да пише нещо на моя лаптоп. Бях взела кухненския нож, за да се защитавам срещу натрапника. Не знам откога е тук, не знам и какви улики може да е подхвърлил.

— Добър опит, Джен — произнесе с мъка Тони. — Карол, компютърът й е вързан с уебкамера. Връзката беше маркирана в списъка на предпочитаните сайтове. На екрана се вижда Пола. Още е жива.

— Може ли да се разбере откъде предава камерата?

Той поклати глава.

— Може би Стейси ще успее да измисли нещо.

Джен продължи да говори, като че ли не беше чула думите им.

— Нали ти казах, Карол. Открих го в къщата си. Не разбирам нищо от това, което говори.

— Млъквай — озъби се Карол яростно. Премести се леко, за да успее да вземе мобилния си телефон и набра номера на Кевин.

— Кевин, идвай веднага тук — през задната врата. Стейси да дойде с теб. Моля те, повикай линейка, екип за оглед на местопрестъпление и няколко униформени полицаи.

— Поставяш се в много глупаво положение, Карол — отбеляза Джен с усмивка, която изразяваше искрено съжаление. — Уважавана следователка, офицер от полицията, с награди за проявена храброст при изпълнение на служебния дълг, сътрудничила в операции на ФБР, се защитава при законна самоотбрана срещу натрапник — натрапник, нахлул в жилището й, за да подхвърли улики и да помогне на жената, която обича, да възстанови западащата си професионална репутация… ще прозвучи чудесно в съда, нали?

Карол копнееше да може да запуши ушите си, за да не нахлува в тях отровата, която се лееше от лукаво усмихнатата уста на Джен Шийлдс.

— Казах вече, спести си обясненията за разпита. Надявам се да имаш някоя пара настрана. Услугите на Бронуен Скот са скъпо удоволствие.

Джен се изкиска.

— О, струва ми се, че мога да си позволя няколко часа от ценното й време. Разбира се, това ще е необходимо, преди господин Брандън да осъзнае, че съм жертва на лъжа и фалшиво обвинение. И преди да разбере кой стои зад всичко това.

Появата на Кевин и Стейси, които връхлетяха в дневната, спести на Карол необходимостта да слуша думите й. Тя направи знак с глава.

— Сложи й белезници и й прочети предупреждението, Кевин. Стигнах до „подозрение в съучастие в убийство“. Можеш да добавиш и „причиняване на телесни повреди“. Тони, сега можеш да станеш — допълни тя.

Изчака той да стане, а Кевин и Спейси да застанат от двете страни на Джен, преди да стане и тя.

— Съжалявам, че сте принудени да участвате в този театър, приятели — каза съчувствено Джен. — Няколко пъти обясних на Карол, че в случая потърпевшата съм аз, но тя си има причини, поради които предпочита да вярва на Тони, нали?

Тя се усмихна иронично към Карол, докато говореше.

— Махнете я от очите ми — каза Карол, отивайки към Тони. — Щом пристигнат униформените, искам да я закарате в централата, в килия, докато намеря време да разговарям с нея — тя забеляза колко блед беше Тони и придърпа един от столовете подредени край масата в дневната. Той се отпусна на него, притиснал ръка към подгизналия си от кръв пуловер.