Вал Макдърмид - Чуждото страдание

— Цигареният дим се отразява зле на компютрите — подчерта Стейси.

— Може да отделим един ъгъл — предложи Еванс. — Точно под климатика.

Докато спорът продължаваше, Карол почувства първите трепети на завръщането. Дори ако изключим вдигането на адреналина по време на работата по някой случай, тъкмо този спор я накара да почувства, че се е върнала там, където й е мястото. Безсмислените спорове за незначителни подробности правеха живота търпим — това беше запазена марка на службата в полицията.

— Решете въпроса сами — прекъсна ги тя категорично. — На мен ми е все едно, винаги мога да затворя вратата на кабинета си. — О, имам една работа за теб, Сам…

Той вдигна учудено очи.

— Да, шефе?

Размърда се на стола си, извръщайки се леко встрани. Беше движение на човек, избиращ несъзнателно посоката на движение, преди още да е решил как да реагира.

— Обиколи магазините наоколо и купи чайник, кафеварка и дванайсет чаши — тя видя как погледът му застина, докато осмисляше думите й. — Трябва ни чай, някакво прилично кафе, захар и мляко. О, също и бисквити. И без това няма да бъдем обект на особено добри чувства долу в кафенето, тъй като се занимаваме със случаи, които някои от колегите са отчели като свои провали. Най-добре ще е да се окопаем тук.

— Може ли да купим „Ърл Грей“? — питането на Стейси звучеше по-скоро като нареждане, отколкото като молба.

— Защо не — каза Карол и тръгна обратно към кабинета си.

Вече беше успяла да научи нещо — Еванс не обичаше да изпълнява поръчки, които сигурно окачествяваше като слугинска работа. Или считаше, че това са женски задължения, или приемаше за унизително с това да се занимава човек с неговите способности. Карол запамети информацията — можеше да й бъде от полза по-нататък. Почти бе стигнала до прага на кабинета си, когато я настигна възмутеният глас на Мерик.

— Госпожо Джордан, бихте ли ми казали защо папките за Тим Голдинг и Гай Льофевр също са тук?

Карол се извърна рязко.

— Кой…

Забеляза, че и стаята внезапно е настанало пълно мълчание. Погледът на Пола бе някак неуверен, докато израженията на останалите варираха от изненада до неверие.

Дружелюбното лице на Мерик се бе изопнало.

— Тим Голдинг е осемгодишното момче, което изчезна преди около три месеца. Гай Льофевр изчезна безследно петнадесет месеца преди това. Обърнахме наопаки града, за да ги търсим. Дори поръчахме на Тони Хил да състави профил на похитителя, но и от това нямаше никаква полза.

Сега беше ред на Карол да се изненада. Тони не бе споменал пред нея нищо за профилиране, още по-малко пък в Брадфийлд. Но пък той наистина бе станал неестествено мълчалив, откакто бяха обсъждали дали тя да приеме предложението на Джон Брандън. Той я беше окуражавал да приеме, но откакто тя го уведоми за решението си да започне работа, писмата му, които получаваше по електронната поща, станаха странно равни и безлични — като че ли съзнателно искаше да я остави да се оправя сама.

— Какъв е проблемът, Дон? — попита тя.

— Тим Голдинг беше мой случай — каза той гневно. — Освен това съм работил и по случая Гай Льофевр. Не сме оставили неразработен вариант.

— Нали сега разбираш защо ще бъдем най-ненавижданият отдел — отвърна кротко Карол. — Тук има поне половин дузина други служители, които кипят от гняв, защото разследванията, които не са съумели да приключат, са прехвърлени на нас. Не бих се учудила, ако са ни възложили умишлено случая Тим Голдинг — за да ни държат в напрежение. И макар да съм убедена, че сте направили всичко по силите си, ще работим и по този случай така, както по останалите.

Мерик започна намръщено:

— Независимо от това…

— В нашите среди със сигурност има хора, които ще се радват, ако се провалим. Ако се подадеш на раздразнението, Дон, просто им даваш козове в ръцете — тя му отправи най-топлата си усмивка. — Имам вяра в теб, нали иначе нямаше да бъдеш тук сега. Но никой от нас не е застрахован от пропуски, колкото и да сме убедени, че сме проследили всички възможни улики. Затова и не искам тези от нас, които преглеждат въпросните случаи, да се въздържат от коментари, за да не те обидят. Нали казах преди малко — никакви тайни, никакви лъжи.

Карол не изчака реакцията му. Влезе в кабинета си, но остави вратата отворена. Дали това не бе първият сигнал, че някой се опитва да подкопае работата на поверения й екип — а по съвместителство и работата на новоназначения началник на полицията? Съзнаваше, че напоследък е прекалено склонна да проявява недоверие, но предпочиташе да е свръхпредпазлива, отколкото поради недоглеждане да допусне някой да ги провали. Ако наистина си бяха поставили за цел да им попречат, не можеше да става дума за параноя.