Дейвид Морел - Нарушители

Вини се опита да предложи друг план:

— Хората от Службата за спасяване на имущество идват в понеделник. Трябва само да изчакаме един ден.

— Рони може да ни уреди куп изненади, ако му дадем толкова много време. Казах ви и по-рано: ако бездействаме, губим.

— Тогава какво ще правим?

От радиотелефоните се чу пращене.

— Той се опитва да ме накара да говоря — прошепна Бейлинджър. — Надява се, че като чуе гласа ми, ще знае в коя посока да стреля.

— А ако стане обратното? — промълви Аманда. — Ти също можеш да стреляш по посока на гласа му.

Изведнъж Бейлинджър се замисли.

— Кажи ми, това копеле излъга ли, когато каза, че не те е насилвал?

— Никога не ме е докосвал — отвърна Аманда, потръпвайки. — Винаги демонстрираше някаква ужасяваща учтивост. Имах чувството, че у него се трупа и напира нещо, с което се бореше. Но последния път, когато го видях, ми донесе нощницата и престана да бъде любезен. Крещеше. Хвърляше разни неща. Нарече ме кучка и курва. Имах усещането, че ме мрази, защото е възбуден.

От радиотелефоните отново се чуваше пращене. Франк изключи радиотелефона на Вини, след това намали звука на своя, приближи го до устните си, натисна бутона за връзка и каза тихо:

— Не разбирам защо използваш различни имена, Рони. Защо се наричаш Уолтър? Фамилното ти име Харигън ли е? — Бейлинджър не смееше да остане прекалено дълго на едно място. Премести се в трапезарията. И отново прошепна: — Рони, как е фамилното ти име?

Не последва никакъв отговор. Но след малко гласът отвърна:

— Карлайл.

Аманда и Вини клекнаха на пода, опитвайки се да определят дали гласът не идва някъде под тях.

— Не е вярно — прошепна Бейлинджър. — Карлайл не е имал деца.

— Той е моят баща.

Продължавайки да се движи, Франк предпазливо влезе в стаята с гимнастическите уреди, където отворената врата на асансьора бе подпряна с гири.

— Не — каза Бейлинджър. — Той не ти е баща.

— Държеше се като такъв.

— Не е същото.

— Понякога това е всичко, което имаш.

— Ами ти? — попита Бейлинджър. — Ти държеше ли се като добър син?

Той угаси миньорската си лампа, преди да влезе в осветения със свещи медицински кабинет. Аманда и Вини го последваха. Видът на двата трупа ги накара да изтръпнат.

— Движиш се предпазливо — каза гласът, — но свещите реагират на раздвижването на въздуха. През дупките виждам как трепкат пламъчетата.

Изведнъж Бейлинджър проумя, че Рони стои точно под него. Едва успя да отскочи назад и тресна изстрел, който проби пода на мястото, където бе стоял преди малко.

Франк се прицели в дупката и понечи да стреля, но реши, че Рони иска от него да направи точно това, за да изхаби патроните си за една илюзорна мишена.

— Обезвреди ли експлозивите? — попита гласът от радиотелефона. — Предполагам, че един бивш рейнджър може да се справи с такова нещо.

Бейлинджър беше шокиран.

— Чудиш се откъде знам за миналото ти? — попита гласът. — Още първия път, когато дойде в офиса ми, за да ме разпитваш, разбрах, че си опасен. Щом се появи отново, вече имах куп информация за теб. Какво безобразие е тоя Синдром на войната в Залива! Е, поне имаше кой да се грижи за теб. Жена ти показа колко ти е предана.

Споменаването на Даян потресе Бейлинджър. Сякаш някой изневиделица го удари с юмрук в корема. Но гневът измести болката и объркването. Той се прицели в мястото, откъдето според него идваше гласът. С цялото си сърце искаше да стреля. „Не! — каза си. — Не, докато не си сигурен. Не позволявай на това копеле да те предизвиква да правиш грешки“.

Отчаянието се прокрадна в душата му. „Лампите — помисли си той. — Ние ги угасихме, за да не може Рони да ни види през дупките в пода. Но не можем да излезем от тази сграда, без да ги използваме. А той има очила за нощно виждане“.

Но постепенно проумя какво бе необходимо да се направи.

Привика Аманда и Вини в другата стая.

— Трябва да му отвлечете вниманието от мен — тихо им каза Франк. — Вини, стрелял ли си някога?

— Не.

— Дръж пистолета с двете ръце, ето така. — Бейлинджър сви пръстите на дясната ръка на Вини около дръжката на пистолета си. След това направи същото с лявата му ръка, като пръстите се срещнаха. — Прицели се над цевта. Дръж здраво, защото пистолетът ще отскочи назад, като стреляш. Стреснеш ли се, ще го изпуснеш.

— Кога да стрелям?

— Върни се в медицинския кабинет. Преброй до петдесет. После включи радиотелефона си. Увеличи звука. Сложи го на пода и се дръпни назад. Моят глас ще отвлече вниманието му. Когато той стреля, стреляй и ти в отговор. Няма да го улучиш, но това е без значение. Просто гледай той да не улучи теб. Не искам да го правиш, но нямаме друг изход.