Дейвид Морел - Нарушители

— Но кое стълбище да изберем? — попита Кора. — Ти каза, че не си успял да намериш изход долу.

— А той твърди — Тод посочи Франк, — че трябва да има тайни врати.

— Би било прекалено явно да слезем по онова стълбище, което вече използвахме — рече Кора.

— Толкова е нелогично, че Рони няма да се сети за него — каза Тод.

— Аз няма да сляза по това стълбище. — Вини посочи капака в пода, през който Бейлинджър беше изхвърлил металната кутия. — Рони трябва само да натисне дистанционното и ще хвръкнем!

— Какъв е този звук? — попита Аманда.

— Това е от бурята. И на мен ми опъва нервите.

— Не, има нещо друго. Идва оттам. — Аманда посочи спалнята.

— Не е от спалнята, а от стаята с гимнастическите уреди — каза Франк.

— Асансьорът е! — досети се Тод.

Те изтичаха до медицинския кабинет и през вратата надникнаха в стаята за фитнес. Въпреки трополенето на дъжда, Бейлинджър долови лекото бръмчене от движението на въжетата и зъбчатите колела. Бръмченето се засилваше.

Зад затворената врата асансьорът се изкачваше нагоре.

— Ако Рони е в асансьора, значи не може да ни попречи да слезем по стълбите — каза Тод.

Вини погледна намръщено затворената врата.

— Откъде да знаем дали е вътре?

— Трябва да е там. Някой трябва да е вътре в асансьора, за да го задвижи.

— Ами ако той работи като кухненски асансьор? — попита Бейлинджър. — Ако е уредил да бъде задвижван отвън, така че да могат да му изпращат яденето горе, без да му се натрапва някой сервитьор?

— Е, ако това копеле не е в асансьора, тогава кой е?

— Или какво? Не ми се иска да се мотая наоколо, за да разбера — каза Вини.

Асансьорът спря под тях. Макар че дъждът продължаваше да трополи, в стаята се възцари напрегната тишина.

След това бръмченето се чу отново — асансьорът се изкачваше.

— Сигурно е с отделна електрическа верига — промълви Кора.

— Когато спре тук, стреляй във вратата — настоя Тод. — Дървена е, куршумите ще я пробият.

— Никога не стрелям по нещо, което не виждам — рече Бейлинджър. — Зад вратата може да има полицай.

— Искаш ли да я отвориш и да разбереш?

Цялата група гледаше съсредоточено вратата, зад която цареше тишина. След това се чу тракането на вътрешната врата.

— Стреляй! — извика Тод.

— Ей, ти, в асансьора! — Бейлинджър се прицели. — Кажи си името!

— Копеле! Дай ми тоя пистолет!

Тод се опита да го грабне от ръцете му, но Франк го удари с дръжката по главата и го събори на пода.

После мигновено насочи пистолета към вратата, защото нещо тежко изтропа зад нея. Той направи знак на всички да влязат в медицинския кабинет. След това махна тирите от вратата и се скри зад фитнес пътечката.

Вратата помръдна.

Той допря спусъка, когато тя се открехна леко, разкривайки част от кабината, която изглеждаше празна.

Лежащият на пода Тод простена.

Вратата се отвори още малко.

Фенерчето на Тод бе останало в ръката му и Бейлинджър го насочи към пода. И освети бягащите от асансьора плъхове: три, осем, една дузина… Някои с открити рани, други без уши, с две опашки или само с едно око. Като писукаха на светлината, някои скочиха на фитнес пътечката, но като видяха мъжа, плъзнаха из другите стаи.

Кора изпищя. Но не заради плъховете. Една фигура излезе със залитане от асансьора.

Бейлинджър понечи да стреля, но изведнъж разпозна окървавените дънки и винтягата, мускулестото тяло, приведено от болка, кръвта, толкова много кръв, дървения клин, стърчащ от гърдите на фигурата.

— Рик! — Кора изтича до него.

— Почакай! — каза Франк.

Но предупреждението му бе закъсняло. Рик се спъна в гърчещото се тяло на Тод, залитна към Кора и събори и двамата на пода. Предпазната й каска изтрака и се търкулна.

Бейлинджър изтича до празната кабина. С пистолета в ръка той избута вратата, докато я отвори изцяло. Светлината на миньорската му лампа разпръсна мрака вътре и той огледа внимателно тавана на кабината, но не видя капак, през който Рони би могъл да се промъкне горе и да се скрие. Но кабината не бе съвсем празна. На пода в единия й ъгъл насмешливо се мъдреха петте шишета с урина, които бяха изоставили на четвъртия етаж.

— Вини, сложи тук гирите, за да не се затворят тези две врати. Докато са отворени, асансьорът не може да потегли.

Бейлинджър се обърна към Кора и Рик. Той лежеше върху нея, стенейки от болка, а тя се мъчеше да се освободи. Бейлинджър обърна Рик и видя, че при падането дървеният клин се беше забил още по-дълбоко в гърдите му. Дробовете му издаваха свистящ звук. Предните му зъби бяха счупени, лявата му ръка бе потрошена под лакътя.