Дейвид Морел - Нарушители

Тя се свлече на колене, лицето й се изкриви от болка и удивление. Срина се върху зейналата яма в пода, а кръвта й бликна и прокапа през дупките. Една свещ падна в червената локва и изгасна.

Настана миг на изумление и паника. Мирисът на изгорял барут достигна до ноздрите на Бейлинджър. Той се овладя, издърпа Аманда и Вини до външната стена, а сърцето му биеше така неистово, че пред очите му притъмня.

— Той е на балкона под нас — прошепна Франк. — Кора извика толкова силно, че е разбрал къде се намира.

През дупките в пода чу как Рони отново зарежда ловната пушка. Миньорската лампа на Кора лежеше на дъските. Бейлинджър се пресегна, взе я и я подаде на Аманда. Вдигна пръст до устните си, настоятелно давайки знак на нея и Вини да мълчат. Кимна им да го последват в спалнята. Мускулите му конвулсивно се свиваха в очакване на нови оглушителни изстрели.

Стигна до спалнята, миньорската му лампа описваше причудливи кръгове в тъмнината. Но нещо друго не беше наред… Тод! Къде беше той? Последното, което си спомни за него, бе, че лежеше на пода и стенеше, след като го бе ударил с пистолета. Бейлинджър се обърна и освети наоколо с миньорската лампа. Тод го нямаше.

Погледна към Вини, за да го предупреди, но срещна мъката, изписана върху лицето му. Вперил поглед в тялото на Кора, Вини изглеждаше напълно съкрушен, сълзи се стичаха по бузите му. Жената, която обичаше, си бе отишла завинаги. Страданието на Вини засили собствената му скръб. Да изгубиш човека, когото обичаш — Франк знаеше какво значи това.

Той дръпна Вини за ръкава, за да го накара да се размърда.

Аманда, която бе преживяла толкова ужасни дни, вече не бе способна на нищо друго, освен отчаяно да се вкопчи във възможността да оцелее. Тя последва Бейлинджър, двамата пропълзяха през стаята за наблюдение и се вмъкнаха в библиотеката. Бяха принудени да зарежат джобното фенерче, което Аманда постави върху плота до кушетката. Сега имаха само три миньорски лампи, които едновременно осветиха капака на пода в библиотеката. За удивление на Бейлинджър, той беше отворен. Тод бе побързал да се спусне надолу по стълбището, докато Рони стреляше, досети се Франк. Следващата мисъл му вдъхна надежда — сега може би Тод щеше да отвлече вниманието на Рони от тях.

Бейлинджър тихо влезе в кухнята, извади пистолета си и го насочи към капака на пода. Вини го вдигна, но единственото нещо, което видяха на светлината на лампите, беше още едно стълбище.

Бейлинджър пръв тръгна надолу. Трябваше да слиза бавно, защото с пистолета в протегнатата си ръка проверяваше дали пред него не е опъната остра тел. Следваха завой след завой, въртящите се светлини на миньорските лампи ги замайваха. Стълбищната шахта усилваше шума на бурята. Когато наближиха петия етаж, Бейлинджър чу шуртенето на прииждаща вода. И тогава проумя, че шумът не е от дъжда навън. Светлината на лампата му се отрази в буйния поток, който се носеше по един коридор.

Блясъкът на светкавица разкри огромна дупка в покрива. Водата от горните етажи се събираше и се изливате в нея, сетне с грохот се стичаше надолу в шахтата. Изведнъж на светлината на лампата си Франк видя някакъв предмет, който се носеше по коридора. Труп! Аманда изпищя. Беше изсъхнал труп на жена. Облечена, държаща чантичката си в ръка, руса… Даян? Бейлинджър се взря ужасен, но преди да я огледа по-добре, водният поток я отнесе в стълбищната шахта и жената изчезна в бучащата тъма.

Бейлинджър разбра, че оттук няма да могат да излязат. Подозираше, че Рони беше от другата страна на стената и се готвеше да стреля с ловната си пушка. Направи знак на Аманда и Вини да се изтеглят обратно към мезонета. Двамата с готовност го послушаха и той ги последва, докато с мъка всички се провряха през отворения капак. И се отпуснаха задъхани на кухненския под в полумрака.

— Ще опитаме през друго стълбище — промълви Аманда.

— Може би — уморено каза Вини. Той бавно повдигна глава. — Или може би няма нужда да правим нищо.

— Какво искаш да кажеш? — ядоса се Франк.

— Професорът е оставил плик на един колега. Ако не му се обади до девет часа тази сутрин, колегата трябва да отвори плика и да уведоми полицията къде да ни намери.

Бяха толкова близо до външната стена, че плющенето на дъжда заглушаваше тихите им гласове.

— Не — каза Бейлинджър. — Боб не е оставил бележка.

Вини го изгледа невярващо.

— След като го уволниха, Боб загуби доверие в хората от неговия факултет. Той предполагаше, че колегата ще отвори плика и ще покаже бележката на декана, за да демонстрира лоялност. Боб се страхуваше, че всички ще бъдем арестувани.